— Ще те приема обратно — каза сериозно. — И няма да те разпитвам, и няма да говорим повече за времето, в което бяхме разделени. Никога няма да те укоря дори с една дума, кълна се в това: и ще отгледам това момче като свой син.
За миг не разбрах какво искаше да каже, а после ахнах.
— Даниел, той е твой син! Това е синът ти от твоята държанка. Това е нейният син. Бягахме от френската конница и тя падна, пронизана от копие; даде ми го, докато падаше. Съжалявам, Даниел. Тя умря веднага. А това е твоето момче, отгледах го като свой син. Сега той е моето момче. Той е и мой син.
— Той е мой? — попита Даниел удивено. Погледна детето за първи път и видя, както всеки трябваше да види, тъмните очи, които бяха негови, и дръзката малка усмивка.
— Той е и мой — казах ревниво. — Той знае, че е моето момче.
Даниел издаде тих звук — нещо средно между смях и ридание, и протегна ръце. Дани също протегна ръце и отиде доверчиво при него, обгърна шията му с пълничките си ръчички, погледна го в лицето и се облегна назад, за да може да го разгледа внимателно. После тупна с юмруче по гърдите си и каза, вместо представяне:
— Дан’ил.
Даниел кимна и сам посочи към гърдите си.
— Татко — каза той. Малките оформени като полумесеци вежди на Дани се повдигнаха с интерес.
— Твоят татко — каза Даниел.
Хвана ме за ръката и я притисна под своята, докато прегръщаше силно сина си с другата. Приближи се до офицера, отговарящ за освобождаването на цивилните, съобщи името си и те го отметнаха от списъка. После тръгнахме заедно към отворената подвижна решетка на крепостната порта.
— Къде отиваме? — попитах, макар че всъщност не ме беше грижа. Стига да бях с него и Дани, можехме да отидем където и да е по света, независимо дали бе плосък или кръгъл, независимо дали беше в центъра на небесата или се въртеше безумно около слънцето.
— Ще си създадем дом — каза той решително. — За теб, за мен и Даниел. Ще живеем като Народа, ти ще бъдеш моя съпруга и негова майка, и едно от чедата Израилеви.
— Съгласна съм — казах, изненадвайки го отново.
Той се закова на място:
— Съгласна си? — повтори невярващо.
Кимнах.
— А Даниел ще бъде възпитан като дете от Народа? — поиска да се увери той.
Кимнах.
— Той вече принадлежи към него — казах. — Погрижих се да го обрежат. Ти трябва да го наставляваш, а когато стане по-голям, ще се учи от еврейската Библия на баща ми.
Той си пое дъх:
— Хана, дори в мечтите си, не съм и сънувал това.
Притиснах се до гърдите му.
— Даниел, когато бях момиче, не знаех какво искам. Тогава бях глупачка във всеки смисъл на думата. А сега, когато съм зряла жена, знам, че те обичам и искам този твой син, и другите ни деца, които ще дойдат. Видях как една жена разбива сърцето си от любов: моята кралица Мери. Видях как друга разкъсва душата си, за да я избегне: моята принцеса Елизабет. Не искам да бъда Мери или Елизабет, искам да бъда себе си: Хана Карпентър.
— И ще живеем някъде, където ще можем да следваме убежденията си без да ни застрашава опасност — настоя той.
— Да — казах, — в тази Англия, която Елизабет ще създаде.
Бележка на автора
Образите на Хана и нейното семейство са измислени, но по време на този период както в Лондон, така и на други места в Европа е имало еврейски семейства, криещи вярата си. Задължена съм на вълнуващата история на Сесил Рот и на телевизионната водеща и създателка на филми Наоми Грин за това, че ми позволи да надникна в живота на тези смели хора. Повечето от другите образи в този роман са действителни, създадени от мен в това художествено произведение така, че да съответстват на историческите сведения, както аз ги разбирам. По-долу следва списък на някои от използваните от мен източници, а относно историята на Кале съм задължена също и на френския историк Жорж Фуке, който щедро сподели с мен времето и знанията си.
Билингтън, Сандра, A Social History of the Gool, 1984
Брагард, Филип, Търмот, Йохан, Уилямс, Джон (ed.), Walking the Walls, Historic Town Defences in Kent, Cote d’Opale and West Flanders, Kent County Council, 1999
Бриджън, Сюзън, New Worlds, Lost Worlds, The rule of the Tudors 1483-1603, 2000
Гай, Джон, Tudor England, 1988
Грийн, Доминик, The Double Life of Doctor Lopez, 2003
Дарби, Х. К., A New Historical Geography of England before 1600, 1976
Доран, Джон, A History of Court Fools, 1858
Йейтс, Франсес, The Occult Philosophy in the Elizabethan Age, 1979
Креси, Дейвид, Birth, Marriage and Death, Ritual, Religions and the Life Cycle in Tudor and Stuart England, 1977
Леноар, Лорент, A la découverte des anciennes fortifications de Calais, Nord Patrimonie Editions, 2002