— Хайде — каза той нетърпеливо. — Разкажи ми всичко.
— Кралицата обмисля дали не би трябвало да се омъжи, сигурно знаете това — казах с нисък глас. — И боледува. Предлагат й един след друг различни кандидати. Най-добрият избор е Филип Испански. Испанският посланик й казва, че това ще бъде добър брак, но тя се страхува. Знае, че не може да управлява сама, но се страхува от мисълта над нея да господства мъж.
— Но все пак ще го направи?
— Може и да оттегли съгласието си. Не съм сигурна. Почти се е поболяла от страх при мисълта за това. Страхува се да има мъж в леглото си, а се бои за трона си, ако остане сама.
— А лейди Елизабет?
Хвърлих поглед към масивната дървена врата и сниших тихия си глас до още по-тих шепот.
— Напоследък тя и кралицата не могат да постигнат съгласие — казах. — В началото бяха в много топли отношения. Лейди Мери искаше Елизабет да бъде до нея през цялото време, призна я за своя наследница; но сега не могат да живеят щастливо заедно. Лейди Елизабет вече не е малкото момиче, което кралицата е можела да поучава, а може дори да й бъде истинска наставница, що се отнася до воденето на спорове. Има бърз и находчив ум като на учен. Кралицата мрази споровете на религиозни теми, а Елизабет има готови аргументи за всичко и не приема нищо безусловно. Гледа на всичко със суровия си поглед… — замлъкнах насред изречението.
— Суров поглед ли? — запита той. — Тя има красиви очи.
— Исках да кажа, че гледа сурово на нещата — обясних. — Тя няма вяра, никога не затваря очи в благоговейна почит. Тя не е като милейди, никога не я виждате изпълнена с възторг при вдигането на нафората. Тя приема само утвърдените факти, не се доверява на нищо.
Лорд Робърт кимна при точността на това описание.
— Да. Винаги е била човек, който не приема нищо на доверие.
— Кралицата я принуди да присъства на литургия и лейди Елизабет отиде, притиснала с ръка корема си, стенейки от болка. После, когато кралицата я притисна отново, тя каза, че е приела католическата вяра. Кралицата настоя да чуе истината от нея. Поиска от нея да разкрие тайните на сърцето си: дали вярва в Светото Причастие, или не.
— Тайните на сърцето на Елизабет! — възкликна той през смях. — Какво си въобразява кралицата? Елизабет не допуска никого близо до тайните на сърцето си. Дори като дете в детската стая едва ли ги е нашепвала и на самата себе си.
— Е, тя обеща да покаже публично, че е убедена в достойнствата на старата религия — казах. — Но не го прави. И ходи на литургия само когато се налага. И всички казват…
— Какво казват, моя малка шпионке?
— Че тя разпраща писма до верни протестанти, че разполага с мрежа от поддръжници. Че французите ще финансират бунт срещу кралицата. И че, най-малкото, е достатъчно тя да изчака, докато кралицата умре, а тогава тронът бездруго ще е само неин, и тя ще може да захвърли всякакви преструвки и да бъде протестантска кралица, както сега е протестантска принцеса.
— Охо. — Той направи пауза, докато възприемаше всичко това. — И кралицата вярва на всички тези злословия?
Вдигнах поглед към него, с надеждата, че той ще разбере.
— Тя смяташе, че Елизабет ще й бъде вярна сестра — казах. — Влезе заедно с нея в Лондон в мига на най-великия си триумф. Взе Елизабет до себе си тогава, и отново в деня на коронацията си. Какво повече би могла да направи, за да покаже, че я обича и й се доверява, и че вижда в нейно лице своята наследница? А всеки ден оттогава насам научава, че Елизабет е направила това, или е казала друго, и вижда как Елизабет избягва да присъства на литургия, и се преструва, че ще отиде, и припада и се свестява отново, когато си пожелае. А Елизабет… — млъкнах насред изречението.
— Какво Елизабет?
— Тя присъстваше на коронацията, беше поставена на второ място след самата кралица, по настояване на самата кралица. Пътуваше в каляска зад тази на кралицата — прошепнах ожесточено. — Носеше шлейфа й по време на коронацията, първа коленичи пред новата кралица, сложи ръцете си в нейните и се закле да бъде вярна и предана поданица. Закле се във вярност пред Бога. Как може сега да заговорничи срещу нея?
Той седеше облегнат назад в стола си и с интерес наблюдаваше разпаления ми изблик.
— Кралицата гневи ли се на Елизабет?
Поклатих глава:
— Не. По-лошо е от гняв. Разочарована е от нея. Тя е самотна, лорд Робърт. Искаше малката й сестра да бъде до нея. Избра я от любов и уважение. Сега й е трудно да повярва, че Елизабет не я обича; за нея е много болезнено да открие, че Елизабет е готова да заговорничи срещу нея. А я уверяват, че тя крои заговори. Всеки ден идва някой с нова история.