Прекосих стаята и застанах зад него. Плахо сложих ръка на рамото му. Той се обърна и ме погледна, сякаш беше забравил за присъствието ми.
— А ти? — запита той мило. — В безопасност ли си сега, на служба при кралицата?
— Аз никога не съм в безопасност — казах с нисък глас. — Знаете защо. Никога не мога да бъда в безопасност. Никога не мога да се почувствам в безопасност. Обичам кралицата и никой не поставя под въпрос коя съм или откъде съм дошла. Знаят ме като нейния шут, сякаш съм била с нея цял живот. Би трябвало да се чувствам в безопасност, но винаги се чувствам така, сякаш се промъквам крадешком по тънък лед.
Той кимна:
— Ще отнеса тайната ти със себе си на ешафода, ако се стигне дотам — обеща той. — Няма защо да се страхуваш от мен, дете, не съм казал на никого коя си или откъде си дошла.
Кимнах. Когато вдигнах поглед, той ме наблюдаваше, в тъмните му очи имаше топлота.
— Пораснала си, госпожице-момче — отбеляза той. — Скоро ще станеш жена. Ще съжалявам, че няма да го видя.
Нямах какво да кажа. Стоях безмълвно пред него. Той се усмихна, сякаш твърде добре си даваше сметка за кипежа на чувствата ми:
— Ах, малки шуте, трябваше да те оставя в магазина на баща ти в онзи ден, а не да те въвличам във всичко това.
— Баща ми каза да се сбогувам с вас.
— Да, той е прав. Сега можеш да ме оставиш. Ще те освободя от обещанието ти да ме обичаш. Вече не си мой васал. Позволявам ти да си отидеш.
За него това беше малко повече от шега. Той знаеше също така добре, както и аз, че не можеш да освободиш една девойка от обещанието й да обича един мъж. Тя или се освобождава сама, или е обвързана до живот.
— Не съм свободна — прошепнах. — Баща ми каза да дойда да ви видя и да се сбогувам. Но аз не съм свободна. Никога няма да бъда.
— Готова ли си да ми служиш още?
Кимнах.
Лорд Робърт се усмихна и се наведе напред: устата му беше толкова близо до ухото ми, че почувствах топлината на дъха му.
— Тогава направи за мен едно последно нещо. Иди при лейди Елизабет. Кажи й да не унива. Кажи й да учи заедно със стария ми възпитател, Джон Дий. Кажи й непременно да го открие и да учи с него. После намери Джон Дий и му кажи две неща. Първо: мисля, че е добре да се свърже със стария си господар, сър Уилям Пикъринг. Разбра ли това?
— Да — казах. — Сър Уилям. Знам кой е.
— И второ: кажи му да се срещне също и с Джеймс Крофт и Том Уайът. Мисля, че те участват в алхимичен експеримент, който е по сърце на Джон Дий. Едуард Кортни може да направи химична сватба. Можеш ли да запомниш всичко това?
— Да — казах. — Но не зная какво означава.
— Толкова по-добре. Те трябва да направят злато от най-прост метал, и да превърнат сребро в пепел. Кажи му това. Той ще разбере какво имам предвид. И му кажи, че ще изиграя ролята си в алхимичния процес, ако ми помогне да стигна дотам.
— Къде? — попитах.
— Просто запомни съобщението — каза той. — Повтори ми го.
Повторих го, дума по дума, и той кимна.
— Сетне се върни при мен — само веднъж, за последен път, и ми кажи какво си видяла в огледалото на Джон Дий. Трябва да знам. Каквото и да стане с мен, трябва да знам какво ще се случи с Англия.
Кимнах, но той не ме пусна да си вървя веднага. Допря устни до врата ми, точно под ухото — съвсем лека, едва доловима целувка.
— Ти си добро момиче — каза той. — И аз ти благодаря.
После ме пусна, и аз отстъпих назад, отдалечавайки се заднешком от него, сякаш ми беше непоносимо да се извърна. Почуках на вратата зад мен, и стражът я отвори.
— Бог да ви благослови и да ви пази, милорд — казах. Лорд Робърт обърна глава и ми отправи усмивка, толкова нежна, че разби сърцето ми, още докато вратата се затваряше и го скриваше от мен.
— Бог да те благослови, момче — отвърна той с равен тон, към затварящата се врата, а после стражът я затвори и аз отново останах в тъмнината и в студа, отново без него.
На улицата отвън си плюх на петите и затичах към къщи. От един вход внезапно излезе някаква сянка и ми препречи пътя. Ахнах тревожно.
— Тихо! Аз съм, Даниел.
— Откъде знаеше, че съм тук?
— Отидох до магазина на баща ти и той ми каза, че си отнесла книги на лорд Робърт в Тауър.
— О!
Той закрачи редом с мен.