— И, което е още по-лошо, аз не съм жена, която лесно се доверява на мъжете. Неприятно ми е, че се налага да заседавам с влиятелни мъже. Когато спорят по време на съвет, сърцето ми блъска в гърдите, и се страхувам, че гласът ми ще потрепери, когато трябва да заговоря.
— И въпреки това презирам слабите мъже. Когато погледна моя братовчед Едуард Кортни, за когото лорд-канцлерът иска да ме накара да се омъжа, ми идва да се изсмея на глас, дори само при мисълта за това. Той е просто едно невъзпитано хлапе и суетен глупак и аз никога, никога не бих се унижила да легна под такъв като него.
— Но ако една жена се омъжи за човек, който е свикнал да заповядва… — тя отново замълча. — Колко ужасно би било това — каза тихо. — Да повериш сърцето си на един непознат! Какъв ужас — да обещаеш да се подчиняваш на човек, който може да ти нареди да сториш какво ли не! И да обещаеш да обичаш един мъж, докато смъртта… — тя замлъкна насред изречението. — В крайна сметка, мъжете невинаги се смятат обвързани от подобни обещания. И какво става тогава с една добра съпруга?
— Мислила ли сте, че ще живеете и ще умрете като девица? — попитах.
Тя кимна:
— Когато бях принцеса, ме сгодяваха отново и отново. Но когато баща ми ме отхвърли и ме обяви за незаконородена, разбрах, че предложения за женитба няма да има. Тогава отхвърлих всички мисли за брак, а също и всякаква мисъл за свои собствени деца.
— Баща ви се е отрекъл от вас?
— Да — каза кратко кралицата. — Накараха ме да се закълна върху Библията, признавайки собствената си незаконороденост. — Гласът й потрепери, тя си пое рязко дъх. — Никой принц в Европа не би се оженил за мен след това. Да ти призная честно, толкова се срамувах, че никога не бих поискала съпруг. Не можех да погледна никой почтен мъж в лицето. А когато баща ми умря и брат ми стана крал, си помислих, че мога да стана нещо като вдовстваща кралица, като любима стара кръстница, неговата по-голяма сестра, която можеше да го съветва, и си мислех, че той ще има деца, за които можех да се грижа. Но сега всичко се промени и аз съм кралица, и макар да съм кралица, откривам, че въпреки това не мога сама да правя своите избори — тя направи пауза. — Предложиха ми Филип Испански, знаеш ли.
Чаках.
Тя се обърна към мен, сякаш имах повече разум от хрътката й, сякаш можех да я посъветвам.
— Хана, аз съм по-нищожна от мъж, и по-нищожна от жена. Не мога да управлявам като мъж, и не мога да дам на тази страна наследника, който тя има право да желае. Аз съм половинчато подобие на принц — нито кралица, нито крал.
— Страната със сигурност се нуждае само от владетел, когото може да уважава — казах колебливо. — И се нуждае от мирни години. Аз съм новодошла тук, но дори аз мога да видя, че хората вече не знаят кое е правилно и кое — погрешно. Църквата се е променяла отново и отново през живота им, и те е трябвало отново и отново да се променят заедно с нея. В града цари голяма нищета, а в страната — глад. Не можете ли просто да почакате? Не можете ли просто да нахраните бедните и да възстановите земите на онези, които нямат земя, да накарате хората отново да се заловят за работа и да прогоните просяците и крадците от пътищата? Да възвърнете красотата на църквата и да върнете земите на манастирите?
— А след като съм направила това? — попита кралица Мери, със странен, треперливо настойчив глас. — Какво тогава? Когато страната отново бъде на сигурно място в лоното на църквата, когато всички са добре нахранени, когато хамбарите са пълни, а манастирите процъфтяват? Когато свещениците започнат да водят чист и непорочен живот, а Библията се чете на хората, както е редно да бъде? Когато католическата литургия се отслужва във всяко село, а камбаните за утринната молитва отекват навред из нивята, всяка сутрин, както е редно, както е било винаги? Тогава какво?
— Тогава ще сте изпълнили задачата, за която Бог ви е призовал, нали?… — заекнах.
Тя поклати глава:
— Ще ти кажа какво ще стане тогава. Тогава ще ме сполети болест или злополука, и ще умра бездетна. И тогава за трона ще се изстъпи да претендира копелето на Ан Болейн и свирача на лютня Марк Смийтън: Елизабет. А в мига, щом седне на трона, тя ще захвърли маската си и ще се покаже такава, каквато е.