Не можех да я позная — чувах съскане в гласа й, виждах изписаната по лицето й омраза.
— Защо, каква е тя? Какво е направила, за да ви разстрои така?
— Предаде ме — каза тя категорично. — Когато се борех за нашето наследство, за нейното, както и за моето, тя е писала на човека, който беше тръгнал на поход срещу мен. Сега знам това. Докато се борех за нея, както и за себе си, тя е готвела споразумение с него за времето след смъртта ми. Била е готова да го подпише на дръвника, приготвен за екзекуцията ми.
— Когато я доведох в Лондон редом с мен, хората приветстваха протестантската принцеса, а тя приемаше с усмивка приветствията. Когато й изпратих учители и учени да й обяснят грешките на вярата й, тя им се усмихна с лукавата усмивка на майка си, и им каза, че вече е разбрала и че ще приеме благословията на католическата литургия.
— А после идва на литургия така, сякаш е принудена да го стори против съвестта и убежденията си, Хана! Когато бях не по-възрастна от нея, търпях, докато най-великите мъже на Англия ме проклинаха и ме заплашваха със смърт, ако не приема новата религия. Отведоха майка ми и тя умря болна, сломена, и сама, но никога не преви коляно пред тях. Те ме заплашиха, че ще ме изпратят на ешафода за държавна измяна! Заплашиха ме с изгаряне заради ерес! Изгаряха на клада мъже и жени за по-дребни неща от онези, които изричах. Трябваше да се придържам към вярата си с цялата си смелост и не се отрекох от нея, докато сам императорът на Испания не ми каза, че трябва да го направя, че трябва да се отрека, защото, ако упорствам, ще си навлека смъртна присъда. Той знаеше, че ще ме убият, ако не се отрека от вярата си. Но от Елизабет поисках само да спаси собствената си душа и да бъде отново малката ми сестричка!
— Ваше величество… — прошепнах. — Тя просто е млада, ще се научи…
— Не е толкова млада.
— Тя ще се научи…
— Ако смята да се учи, то тогава избира грешните наставници. Тя заговорничи с френското кралство срещу мен, заобиколила се е с мъже, които няма да се спрат пред нищо, за да я видят как наследява трона. Всеки ден някой ми разказва за нов подъл заговор, и винаги следите водят към нея. Сега, всеки път, щом я погледна, виждам жена, затънала в грях, точно като майка си, отровителката. Почти виждам как плътта й почернява от греха в сърцето й. Виждам я как обръща гръб на Светата църква, виждам я как обръща гръб на обичта ми, виждам я как се устремява към измяната и греха.
— Казахте, че тя е малката ви сестричка — напомних й. — Казахте, че сте я обичали като свое дете.
— Наистина я обичах — каза горчиво кралицата. — Повече, отколкото тя си спомня. Повече, отколкото беше редно, след като знаех какво стори майка й на моята. Наистина я обичах. Но тя вече не е детето, което обичах. Не е малкото момиченце, което учех да чете и пише. Тя тръгна по грешен път. Беше покварена. Затънала е в грях. Не мога да я спася: тя е вещица и дъщеря на вещица.
— Тя е млада жена — възразих тихо. — Не вещица.
— По-лоша от вещица — каза тя обвинително. — Еретичка. Лицемерка. Блудница. Знам, че тя е всички тези неща. Еретичка е, защото, макар че идва на католическата литургия, аз знам, че е протестантка, клетвопрестъпница, приковала очи в нафората. Лицемерка е, защото не признава дори собствената си вяра. В тази страна има смели мъже и жени, които са готови да идат на кладата заради заблудата си: но тя не е от тях. Когато брат ми Едуард беше на трона, тогава тя бе ярката пътеводна светлина на реформираната вяра. Тя беше истинска протестантска принцеса — с тъмните си рокли и белите плисирани яки, и със сведените очи, без злато или скъпоценни камъни на ушите или по пръстите. Сега, когато той е мъртъв, тя коленичи до мен, присъства на ритуалното издигане на нафората, и се кръсти, и се кланя пред олтара, но аз знам, че всичко това е лъжа. Това е оскърбление към мен, което е нищо, но то е оскърбление към паметта на майка ми, която бе отблъсната заради нейната, и е оскърбление към Светата църква, което е грях срещу самия Бог.
— И, да й прости Господ, тя е блудница заради онова, което правеше с Томас Сиймор. Целият свят щеше да го узнае, но другата велика протестантска блудница прикри и двамата, и умря, без да разкрие тайната.
— Коя? — попитах. Бях едновременно отвратена и очарована, спомнила си момичето в огрятата от слънцето градина и мъжа, който я бе подпрял на едно дърво и плъзгаше ръка нагоре под полата й.
— Катрин Пар — изрече кралица Мери през зъби. — Тя знаеше, че нейният съпруг Томас Сиймор е бил прелъстен от Елизабет. Хвана ги в стаята на Елизабет: Елизабет — по долна риза, лорд Томас — проснат върху нея. Катрин Пар изпрати Елизабет в провинцията, отстрани я. Усмири клюките, отрече всичко. Защити момичето — е, трябваше да го стори, детето се отглеждаше в нейния дом. Защити съпруга си, а после умря, раждайки детето му. Глупачка. Глупава жена.