Поклатих глава. Беше красив предмет, напълно непознат за мен. Беше изработен от месинг — топка с големината на гълъбово яйце в средата на пръчка, заобиколена от месингов пръстен, умело закрепен на други две пръчки, така че да може да се полюлява и движи: една топка се плъзгаше по него. Отвън имаше друг пръстен и още една топка, а извън нея — друга. Беше цяла поредица от халки и топки, и онази, която беше най-далече от центъра, беше най-малката.
— Това — каза той тихо — е модел на света. Това е начинът, по който творецът, великият майстор дърводелец в небесата, е създал света, а после го е привел в движение. Тук се съдържа тайната на начина, по който работи Божият ум. — Той се наведе напред и докосна леко първия пръстен. Сякаш по магия всички пръстени започнаха да се движат бавно, като всеки се въртеше със собствена скорост, всеки следваше собствена орбита, като понякога се подминаваха, а друг път се застигаха. Само малкото златно яйце в средата не се движеше, всичко друго се люлееше около него.
— Къде е нашият свят? — попитах.
Той ми се усмихна:
— Тук — каза, като посочи към златното яйце в самия център на всички останали. Посочи към следващия пръстен с бавно въртящата се в кръг топка. — Това е луната — посочи следващата. — Това — слънцето — посочи следващите няколко: — Това са планетите, а това зад тях са звездите, а това — той посочи към един пръстен, който не приличаше на другите: пръстен, направен от сребро, който се беше задвижил при първото му докосване и беше накарал всички останали да се задвижат в такт. — Това е така нареченият premium mobile. Това е Божието докосване върху света, символизирано от този пръстен, докосването, започнало движението на всичко, докосването, което е поставило началото на този свят. Това е Словото. Това е проявлението на думите: „Да бъде светлина“.
— Светлина — повторих тихо.
Той кимна.
— „Да бъде светлина“. Узная ли какво е породило това движение, ще узная тайната на всяко движение на небесата — каза той. — С този модел мога да играя ролята на Бог. Но в истинските небеса — каква е силата, която кара планетите да се въртят, която кара слънцето да обикаля около земята?
Той чакаше да отговоря, знаейки, че не мога, понеже никой не знаеше отговора. Поклатих глава, замаяна от движението на златните топки върху техните златни халки.
Доктор Дий сложи ръка върху инструмента, за да го задържи, и видях как той забави движението си и спря.
— Моят приятел, Жерар Меркатор, изработи това за мен, когато учехме заедно. Някой ден той ще стане велик картограф, знам това. А аз… — той млъкна насред изречението. — Аз ще следвам пътя си — каза той. — Където и да ме отведе. Трябва да бъда с ясен ум и свободен от амбиция, и да живея в страна, която е ясна и свободна. Трябва да вървя по чист и ясен път.
Той замълча за миг, а после, сякаш внезапно си спомни за мен, запита със съвсем различен тон:
— А ти? Защо дойде тук? Защо викаше баща ми?
— Не ми трябваше той. Търсех вас. Само исках да го попитам къде сте — казах. — В двора ми казаха, че сте заминали у дома, при баща си. Търсех вас. Нося съобщение.
Внезапно той грейна от нетърпение:
— Съобщение ли? От кого?
— От лорд Робърт.
Лицето му посърна.
— За миг си помислих, че може би те е навестил ангел с послание за мен. Какво иска лорд Робърт?
— Иска да узнае какво предстои да се случи. Възложи ми две задачи. Едната — да кажа на лейди Елизабет да ви открие и да ви помоли да бъдете неин възпитател, а другата — да ви предам, че трябва да се срещнете с неколцина мъже.
— Кои мъже?
— Сър Уилям Пикъринг, Том Уайът и Джеймс Крофт — изредих аз. — И поръча да ви кажа следното: че те са се заели с алхимичен експеримент да направят злато от обикновен метал и да превърнат среброто обратно в пепел и вие трябва да им помогнете с това. Едуард Кортни може да направи химична сватба. И ще трябва да се върна и да му кажа какво ни чака.
Мистър Дий хвърли поглед към прозореца, сякаш се опасяваше, че дори на самия перваз отвън може да има подслушвачи.
— Времената не са подходящи да служа на една изложена на подозрения принцеса и на човек, затворен в Тауър за държавна измяна, и на трима други, чиито имена може би вече знам, и в чиито планове може би вече се съмнявам.
Погледнах го спокойно:
— Както желаете, сър.
— А ти можеш да имаш по-безопасна служба, млада жено — каза той. — Какво си мисли той, като те излага на такава опасност?
— Аз съм на негово разположение — казах твърдо. — Дадох дума.
— Редно е да те освободи — каза той внимателно. — От Тауър не може да дава никакви заповеди.