— Той ме освободи. Ще го видя само още веднъж — казах. — Когато се върна и му съобщя какво сте предрекли за Англия.
— Да погледнем ли в огледалото и да видим сега? — попита той.
Поколебах се. Страхувах се от тъмното огледало и затъмнената стая, страхувах се от нещата, които можеха да изникнат през мрака и да ни преследват.
— Мистър Дий, последния път нямах истинско видение — признах неловко.
— Когато каза датата на смъртта на краля?
Кимнах.
— Когато предсказа, че следващата кралица ще бъде Джейн?
— Да.
— Отговорите ти бяха верни — отбеляза той.
— Не бяха нищо повече от догадки — казах. — Измислих ги. Съжалявам.
Той се усмихна:
— Тогава просто го направи отново — каза той. — Просто направи някакви догадки заради мен. Просто направи някаква догадка заради лорд Робърт. След като той моли за това…
Бях хваната натясно и го знаех.
— Много добре.
— Ще го направим сега — каза той. — Седни, затвори очи, опитай се да не мислиш за нищо. Ще ти приготвя стаята.
Направих каквото ми каза и седнах на едно столче. Чувах го как се движи тихо в съседната стая, чух шумолене от затваряне на завеса и лекият съскащ шум на пламък, докато носеше една главня от огъня да запали свещите. После каза тихо:
— Готово е. Ела, и дано добрите ангели ни направляват.
Хвана ме за ръката и ме въведе в малка стаичка. Същото огледало, което бяхме използвали преди, стоеше облегнато на една стена, на маса пред него беше закрепена намазана с восък табличка със странни знаци по нея. Една свещ гореше пред огледалото, а той беше поставил друга отсреща, така че изглеждаха като безброй свещи, изчезващи някъде в безкрая, отвъд света, отвъд слънцето, луната и планетите, както ми ги беше показал върху въртящия се кръгъл модел, не чак до небесата, а в пълна тъмнина, където накрая щеше да има повече мрак, отколкото пламък на свещи и нямаше да има нищо друго, освен тъмнина.
Поех продължително дъх, за да отблъсна страха си, и се настаних пред огледалото. Изслушах молитвата, която произнесе шепнешком, и повторих: „Амин“. После се втренчих в мрака на огледалото.
Чувах се, че говоря, но почти не различавах думите. Чувах дращенето на перото му, докато записваше това, което казвах. Чух се как изреждам поредица от числа, а после странни, непознати думи, като необуздана поезия със свой ритъм и красота, но доколкото можех да преценя, лишена от всякакъв смисъл. После чух гласа си да изрича много ясно на английски: „Ще има дете, но не дете. Ще има крал, но не истински крал. Ще има кралица-дева, напълно забравена. Ще има кралица, но не дева“.
— А лорд Робърт Дъдли? — прошепна той.
— Той ще има качествата и властта на принц, способен да промени историята на света — прошепнах в отговор. — И ще умре, обичан от кралица, ще умре спокойно в постелята си.
Когато дойдох на себе си, Джон Дий стоеше до мен с питие с плодов вкус, в който се долавяше лъх на метал.
— Добре ли си? — попита ме той.
Кимнах:
— Да. Малко сънлива.
— По-добре е да се върнеш в двора — каза той. — Ще забележат, че те няма.
— Няма ли да дойдете да видите лейди Елизабет?
Той придоби замислено изражение:
— Ще го направя, когато се убедя, че е безопасно. Можеш да кажеш на лорд Робърт, че ще му служа, и ще служа на каузата, и че аз също мисля, че сега моментът е назрял. Ще я съветвам и ще събирам сведения по нейна поръка в тези дни на промяна. Но трябва да внимавам.
— Не се ли страхувате? — попитах, като мислех за собствения си ужас от мисълта, че ме наблюдават, за собствения си страх от почукването по вратата в мрака.
— Не много — каза той. — Имам влиятелни приятели. Имам планове, които трябва да осъществя. Кралицата възстановява манастирите, и техните библиотеки също трябва да бъдат възстановени. Мой вменен от Бога дълг е да открия и върна книгите по местата им, да възстановя ръкописите в полза на науката. И се надявам да видя как обикновен метал се превръща в злато.
— Философският камък? — попитах.
Той се усмихна:
— Този път остава загадка.
— Какво да кажа на лорд Робърт, когато се върна да го видя в Тауър? — попитах.
Джон Дий придоби замислено изражение.
— Кажи му само това, че ще умре в леглото си, обичан от кралица — каза той. — Ти видя това, без да съзнаваш какво виждаш. Това е истината, макар че сега изглежда невъзможно.
— А сигурен ли сте? — попитах. — Сигурен ли сте, че няма да го екзекутират?
Той кимна:
— Сигурен съм. Предстоят му много дела, и ще дойде времето на златната кралица. Лорд Робърт не е човек, който ще умре млад, оставяйки работата си недовършена. Освен това му предричам голяма любов, най-великата любов, която е познавал.