Затова не можех просто да отида в покоите на Елизабет и да поискам да се срещна с нея. Със същия успех можех да се представя на испанския посланик, който следеше всяка стъпка на Елизабет, и докладваше всичко на кралицата. Но един ден, докато вървях зад нея в галерията, тя се спъна за миг. Отидох да й помогна, и тя ме хвана за ръката.
— Счупих си тока на обувката. Трябва да я изпратя на обущаря — каза тя.
— Позволете да ви помогна да стигнете до покоите си — предложих, и добавих шепнешком: — Имам съобщение за вас от лорд Робърт Дъдли.
Тя не ми хвърли дори кос поглед, и по тази пълна способност да се владее веднага разбрах, че бе завършена интригантка и че кралицата беше права да се страхува от нея.
— Не мога да получавам съобщения без благословията на сестра си — каза мило Елизабет. — Но много ще се радвам, ако ми помогнеш да стигна до стаята си. Изкълчих си крака, когато токът се счупи.
Тя се наведе и събу обувката си. Не можах да не забележа красивата бродерия на чорапа й, но си помислих, че сега не е подходящият момент да я питам за модела. Винаги всичко, което притежаваше, всичко, което вършеше, ме очароваше. Предложих й ръката си. Един минаващ придворен изгледа двете ни.
— Принцесата си счупи тока на обувката — обясних. Той кимна и си продължи по пътя. Лично той нямаше да си направи труда да й помогне.
Елизабет гледаше право напред, накуцваше леко с обутия си в чорап крак и това забавяше походката й. Даваше ми много време да й предам съобщението, което бе казала, че не може да чуе без позволение.
— Лорд Робърт ви моли да повикате Джон Дий за свой домашен учител — казах тихо. — Каза: „непременно“.
Тя все още не ме поглеждаше.
— Мога ли да му кажа, че ще го сторите?
— Можеш да му кажеш, че няма да сторя нищо, което би ми навлякло гнева на сестра ми, кралицата — каза тя спокойно. — Но отдавна искам да уча заедно с мистър Дий и смятах да го помоля да чете с мен. Особено интересно ми е да прочета поученията на Светите отци на църквата.
Тя ме стрелна с прикрит поглед.
— Опитвам се да науча нещо за римокатолическата църква — каза тя. — Досега образованието ми беше много занемарено.
Бяхме пред вратата на покоите й. Когато се приближихме, един страж застана мирно и отвори вратата. Елизабет ме освободи.
— Благодаря ти за помощта — каза тя хладно и влезе вътре. Докато вратата се затваряше зад нея, я видях да се навежда и да си обува отново обувката. Токът, разбира се, беше съвсем здрав.
Предсказанието на Джон Дий, че хората на Англия ще се надигнат, за да предотвратят брака на кралицата с испанец, се потвърждаваше всеки ден в десетки инциденти. Пееха се балади против тази женитба, по-смелите проповедници говореха гневно срещу един брак, толкова опасен за независимостта на страната. Неприлични рисунки се появяваха по всяка варосана стена в града, от ръка на ръка се предаваха евтини книжлета, които хулеха испанския принц и обсипваха с обиди кралицата, задето изобщо обмисля кандидатурата му. Не помагаше и испанският посланик, който уверяваше всеки благородник в двора, че неговият владетел не проявява интерес да поеме властта в Англия, че принцът бил убеден за този брак от баща си, че всъщност принц Филип, привлекателен мъж на по-малко от трийсет години, със същия успех би могъл да си потърси невяста, която да му донесе повече наслада и облаги от кралицата на Англия, по-възрастна от него с единайсет години. Всяко предположение, че той желае този брак, беше доказателство за испанска алчност, всеки намек, че би могъл да отправи поглед другаде, беше обида.
Самата кралица почти рухна под тежестта на противоречивите съвети, под бремето на огромния си страх, че ще изгуби обичта на народа на Англия, без да спечели подкрепата на Испания.
— Защо каза, че сърцето ми ще бъде разбито? — трескаво ме запита тя един ден. — Защото прозря в бъдещето, че ще стане така ли? Заради всичките тези съветници, които ми казват да отхвърля този брак, и в същото време ми казват незабавно да се омъжа и да имам дете? Заради цялата страна, която танцуваше на коронацията ми, а след това, мигове по-късно, всички проклинаха новината за женитбата ми?
— Не — казах. — Не бих могла да предскажа това. Мисля, че никой не би могъл да предскаже подобна рязка промяна в настроението на хората за толкова кратко време.
— Трябва да се предпазя от тях — каза тя, повече на себе си, отколкото на мен. — При всеки обрат трябва да ги имам изцяло на свое разположение. Великите лордове, и всеки човек под тяхно командване, трябва да бъдат мои верни слуги: но през цялото време те шушукат в ъглите и са готови да ме съдят.