— За мен няма нищо, нищо по-ценно от този трон. За мен няма нищо по-ценно от тези хора, и въпреки това те не могат да видят това и не желаят да ми се доверят!
Тя се тресеше цялата. Никога не я бях виждала толкова разстроена.
— Ваше величество — казах. — Трябва да се успокоите. Трябва да изглеждате спокойна, дори когато не сте.
— Трябва да имам някого до себе си — прошепна тя, сякаш не ме беше чула. — Някой, който държи на мен, някой, който разбира опасността, в която се намирам. Някой, който да ме закриля.
— Принц Филип Испански няма да… — подхванах, но тя вдигна ръка, за да ме накара да замълча.
— Хана, нямам на какво друго да се надявам, освен на него. Надявам се, че ще дойде при мен, въпреки всички злостни клевети срещу него, въпреки опасността и за двама ни. Въпреки заплахите, че ще го убият в мига щом кракът му стъпи в това кралство. Дано даде Бог той да има куража да дойде при мен, да ме направи своя съпруга и да ме опази. Защото, Бог ми е свидетел, не мога да управлявам това кралство без него.
— Вие казахте, че ще бъдете кралица-дева — напомних й. — Казахте, че ще живеете като монахиня в името на своя народ и няма да имате никого освен тях — нито съпруг, нито деца.
Тя се извърна от прозореца, от гледката на студената река и металносивото небе.
— Казах го — съгласи се тя. — Но тогава не знаех какво ми предстои. Тогава не знаех, че когато стана кралица, ще страдам повече, отколкото когато бях принцеса. Не знаех, че да бъда кралица-дева, каквато съм аз, означава да бъда вечно в опасност, вечно завладяна от страх за бъдещето, и вечно сама. И което е по-лошо от всичко останало: да знам, че нищо от това, което правя, няма да се задържи дълго.
Мрачното настроение на кралицата продължи до времето за вечеря, и тя зае мястото си със сведена глава и скръбно изражение. Потискаща тишина се спусна над голямата зала, никой не можеше да бъде весел, когато радостта на кралицата беше помрачена, а всички си имаха собствени страхове. Ако кралицата не можеше да задържи трона си, кой можеше да бъде сигурен, че домът му е в безопасност? Ако тя щеше да бъде свалена от власт и Елизабет да заеме мястото й, тогава хората, които току-що бяха построили наново своите параклиси и плащаха за отслужване на литургии, щяха да бъдат принудени отново да сменят посоката на верността си. Дворът беше притихнал от тревога, всички се оглеждаха, а после сред хората настана леко оживление, когато Уил Сомърс се надигна от мястото си, оправи жакета си с контешко движение, и се приближи до масата на кралицата. Когато разбра, че погледите на всички са приковани върху него, той умело се отпусна на едно коляно и размаха с елегантен жест кърпичката си, когато се поклони.
— Какво има, Уил? — попита разсеяно тя.
— Дойдох да сторя предлагание за бракувание — изрече Уил, тържествено като епископ, произнасяйки изопачено думите. Целият двор затаи дъх.
Кралицата вдигна поглед, в очите й проблесна усмивка:
— Брак ли? Уил?
— Макар да имам заклевание за ергенувание — каза той: от дъното на залата се разнесе приглушен кикот. — И то обявено на всезнание. Но аз подлагам това на отхвърляние при това случвание.
— Какъв случай?
Гласът на кралицата потрепна от смях.
— В случвание на мойто предлагание — каза той. — Към ваше величество, за бракувание.
Това бяха опасни води дори за Уил.
— Не си търся съпруг — каза надменно кралицата.
— Тогава ще се оттегля — каза той с огромно достойнство. Изправи се и се отдалечи заднешком от трона. Дворът затаи дъх в очакване на шегата: кралицата също. Той направи пауза: подбираше подходящия момент като музикант, като композитор, който създава смях. После се обърна отново към нея: — Но не се отдавайте на мислувание — той предупредително размаха към нея дълъг костелив показалец, — не се отдавайте на мислувание, че трябва да се хвърлите в ръцете на някакъв си син на император. Сега вече знаете, че можете да имате мен, нали разбирате.
Дворът избухна в буен смях, дори кралицата се засмя, когато Уил, с комичната си тромава походка, се върна на мястото си и си наля огромна чаша вино. Погледнах към него през масата и той вдигна чашата към мен за наздравица, като един шут към друг. Беше направил точно каквото се очакваше от него: да вземе най-трудното и болезнено нещо и да го превърне в шега. Но Уил винаги можеше да направи повече от това, можеше да отнеме язвителната нотка, можеше да съчини шега, която не нараняваше никого, така че дори кралицата, която знаеше, че разкъсва страната си в своята решимост да се омъжи, можеше да се усмихне, да изяде вечерята си и да забрави събиращите се срещу нея войски поне за една вечер.