— Папа, не можехме да я спасим — казах, утешавайки го със същите думи, които ми бе казвал той, когато казвах през плач, че сме можели да останем и да умрем редом с нея.
— Минали времена — каза рязко госпожа Карпентър. — Те няма да настъпят тук. Не и Светата Инквизиция, не и в Англия.
— О, да, ще настъпят — убедено каза Даниел.
Сякаш бе изрекъл неприлична дума. Изведнъж се възцари мълчание: и майка му, и баща ми се обърнаха да го погледнат.
— Испански принц, кралица, наполовина испанка: тя сигурно е твърдо решена да възстанови старата вяра. Какъв по-добър начин да го стори от това да въведе Инквизицията, за да изкорени ереста? А принц Филип отдавна се изказва възторжено за Инквизицията.
— Твърде милостива е, за да го стори — казах. — Тя дори не екзекутира лейди Джейн, макар всичките й съветници да казват, че би трябвало да го направи. Лейди Елизабет ходи неохотно на литургия и я пропуска винаги, щом може, а никой не й казва нищо. Ако трябваше Инквизицията да бъде призована да отсъди, тогава Елизабет би била десетократно призната за виновна. Но кралицата вярва, че истинността на Светото Писание сама става очевидна. Тя никога няма да изгаря еретици. Тя знае какво е да се страхуваш за живота си. Знае какво е да бъдеш погрешно обвинена.
— Тя ще се омъжи за Филип Испански, но няма да му предаде страната. Никога няма да бъде негова пионка. Тя иска да бъде добра кралица, каквато е била майка й. Мисля, че ще върне тази страна към истинската вяра с почтени и добри средства: половината от народа е доволен от връщането към католическата литургия, другите ще я последват по-късно.
— Надявам се — каза Даниел. — Но казвам отново: трябва да бъдем подготвени. Не искам някоя нощ да чуя чукане на вратата и да разбера, че сме закъснели да се спасим. Не искам да ме заварят неподготвен, няма да се предам без борба.
— Защо, къде бихме могли да отидем? — попитах. Усетих онова старо чувство на ужас под лъжичката, чувството, че никое място няма да е безопасно за мен, че вечно ще чакам да чуя тропота на крака по стълбите, и ще усещам мирис на пушек във въздуха.
— Първо в Амстердам, а след това в Италия — каза той твърдо. — С теб ще се оженим веднага, щом стигнем в Амстердам, а след това ще продължим по суша. Ще пътуваме всички заедно. Баща ти, майка ми и сестрите ми заедно с нас. Мога да завърша обучението си като лекар в Италия, има италиански градове, в които са толерантни към евреите, където можем да живеем открито, изповядвайки вярата си. Баща ти може да продава книгите си, а сестрите ми могат да си намерят работа. Ще живеем като семейство.
— Виж как планира бъдещето — одобрително прошепна госпожа Карпентър на баща ми. Той също се усмихваше на Даниел, сякаш този млад мъж беше отговорът на всички въпроси.
— Обещали сме си да се оженим чак догодина — казах. — Още не съм готова да се омъжа.
— О, не започвайте пак — каза баща ми.
— Всички момичета мислят така — каза госпожа Карпентър.
Даниел не каза нищо.
Смъкнах се от столчето си.
— Може ли да поговорим насаме? — помолих.
— Идете в стаята за печатане — препоръча баща ми на Даниел. — Майка ти и аз ще изпием по чаша вино тук навън.
Той й наля още вино и аз долових развеселената й усмивка, докато двамата с Даниел влизахме във вътрешната стая, където стоеше голямата преса.
— Мистър Дий ми каза, че ще изгубя Зрението, ако се омъжа — казах сериозно. — Той смята, че това е дар от Бога, не мога да го захвърля.
— Това са догадки и сънища в будно състояние — грубо каза Даниел.
Думите му бяха толкова близки до собственото ми мнение, че едва ли можех да споря.
— Това е отвъд нашето разбиране — казах упорито. — Мистър Дий иска да бъда негова гадателка. Той е алхимик и казва…
— Звучи като магьосничество. Когато принц Филип Испански дойде в Англия, Джон Дий ще бъде съден за магьосничество.
— Няма. Това е свята работа. Той се моли преди предсказанията и след това. Това е свята духовна задача.
— И какво си научила досега? — попита той саркастично.
Помислих си за всички тайни, които вече бях узнала: детето, което нямаше да бъде дете, девата, която няма да е кралица, кралицата, която няма да е дева, и сигурността и славата, които щяха да споходят милорд.