— Има тайни, които не мога да ти разкрия — казах, а сетне добавих: — И това е още една причина да не мога да бъда твоя съпруга. Между съпруг и съпруга не бива да има тайни.
Даниел се извърна с раздразнено възклицание.
— Недей да хитруваш пред мен — каза той. — Ти ме оскърби пред майка ми и пред баща си, като каза, че изобщо не искаш да се омъжваш. Недей да идваш тук с мен и да се опитваш да хитруваш и да си намираш причини, задето се отметна от думата си. Ти си толкова измамна, че с приказките си сама ще се лишиш от щастие и ще разбиеш сърцето си.
— Как да бъда щастлива, ако трябва да бъда нищожество? — попитах. — Аз съм любимка на кралица Мери, и съм високо платена. Бих могла да приемам подкупи и облаги на стойност стотици лири. Ползвам се с доверието на самата кралица. Най-великият философ в страната смята, че Бог ме е надарил да предсказвам бъдещето. А ти мислиш, че щастието ми се крие в това да обърна гръб на всички тези неща, за да се омъжа за един недоучил лекар!
Даниел улови ръцете ми, които бях започнала да кърша, и ме придърпа към себе си. Дъхът му излизаше толкова бързо, колкото и моят.
— Достатъчно — каза гневно. — Мисля, че ме оскърби достатъчно. Не е нужно да се омъжваш за недоучил лекар. Можеш да бъдеш блудница на Робърт Дъдли или последователка на неговия възпитател. Може и да се смяташ за компаньонка на кралицата, но всички те познават като нейния шут. Сама превръщаш себе си в нещо по-нищожно от това, което бих ти предложил аз. Можеш да бъдеш съпруга на почтен мъж, който ще те обича, а вместо това сама се хвърляш в калта, откъдето може да те вдигне всеки срещнат.
— Не правя това! — ахнах, като се опитвах да издърпам ръцете си.
Внезапно той ме притегли към себе си и обви ръце около талията ми. Тъмнокосата му глава се сведе, устата му се доближи до моята. Усещах мириса на помада в косата му и топлата кожа на бузата му. Отдръпнах се назад, макар да изпитвах желание да се приближа още повече.
— Обичаш ли друг мъж? — запита той настоятелно.
— Не — излъгах.
— Кълнеш ли се, върху всичко, в което вярваш, че си свободна да се омъжиш за мен?
— Свободна съм да се омъжа за теб — казах, съвсем честно, защото Бог знаеше така добре, както и аз, че никой друг не ме искаше.
— Като честна жена — изтъкна той.
Почувствах как устните ми се разтварят: от гняв ми идваше да го заплюя.
— Разбира се, като целомъдрена жена — отвърнах аз. — Нима не ти казах, че моята дарба зависи от девствеността ми? Нима не казах, че няма да рискувам да я загубя? — Отдръпнах се от него, но той ме стисна по-здраво. Против волята ми тялото ми попи усещането за него: силните му ръце, здравите му бедра, които се притискаха в мен, аромата му и, по някаква странна причина, чувството на пълна сигурност, което ми даваше. Трябваше да се отдръпна от него, за да се сдържа и да не се поддам. Осъзнах, че искам да се обвия около него, както се обвива глина около калъп, да сложа глава на рамото му, да го оставя да ме притисне към себе си и да знам, че съм в безопасност — само ако можех да му позволя да ме обича, само ако можех да се оставя да го обичам!
— Ако въведат Инквизицията, ще трябва да заминем, знаеш това.
Прегръдката му беше по-силна отвсякога. Почувствах как бедрата му притискат корема ми и трябваше да се възпра да се надигна на пръсти, за да се облегна на него.
— Да, знам — казах, но го чувах само наполовина, чувствайки го с всеки инч на тялото си.
— Ако заминем, ще трябва да дойдеш с мен като моя съпруга. Няма да отведа на безопасно място теб и баща ти при никакво друго условие.
— Да.
— Значи се разбрахме?
— Ако трябва да напуснем Англия, ще се омъжа за теб — казах.
— И във всеки случай ще се оженим, когато станеш на шестнайсет.
Кимнах, със затворени очи. После почувствах как устните му се спускат върху моите и усетих как целувката му разтопи всяко възражение.
Даниел ме пусна и аз отново се облегнах на печатарската преса за опора. Той се усмихна, сякаш знаеше, че съм замаяна от желание.
— Колкото до лорд Робърт, молбата ми е да не му служиш повече — каза той. — Той е осъден предател, затворен е в тъмница, и ти излагаш себе си и всички нас на опасност, като търсиш неговата близост. — Изражението му помръкна. — А той не е човек, на когото бих поверил годеницата си.
— Той мисли за мен като за дете и за шут — поправих го.
— Не си нито едно от двете — каза той тихо. — Нито пък аз. Ти си почти влюбена в него, Хана, и аз няма да търпя това.