Поколебах се, готова да възразя, а след това изпитах най-странното усещане в живота си: желанието да кажа истината на някого. Никога преди не бях изпитвала желанието да бъда честна. Бях прекарала целия си живот, оплетена в мрежа от лъжи: еврейка в християнска страна, момиче в момчешки дрехи, страстна млада жена, облечена като юродива, а сега — млада жена, сгодена за един мъж и влюбена в друг.
— Ако ти кажа истината за нещо, ще ми помогнеш ли? — попитах.
— Ще направя всичко, което ми позволяват силите, за да ти помогна — каза той.
— Даниел, да говоря с теб е все едно да се пазаря с фарисей.
— Хана, да говоря с теб е все едно да ловя риба в Галилейско море. Какво искаш да ми кажеш?
Щях да се извърна, но той ме хвана и отново ме притегли плътно към себе си. Тялото му се притисна към мен, почувствах твърдостта му и внезапно разбрах — по-голямо момиче щеше да е разбрало много по-рано — че това беше неговото нарастващо желание. Той беше мой годеник. Желаеше ме. Аз го желаех. Всичко, което трябваше да направя, беше да му кажа истината.
— Даниел, това е истината. Видях, че кралят ще умре. Назовах деня. Видях, че Джейн ще бъде коронясана за кралица. Видях, че кралица Мери ще седне на престола, и зърнах частица от бъдещето й, в което я чака сломено сърце, и бъдещето на Англия, което е неясно за мен. Джон Дий казва, че съм надарена със Зрение. Казва ми, че то се дължи на това, че съм девица, и аз искам да отдам заслужената почит на тази дарба. И искам да се омъжа за теб. И те желая. И не мога да не обичам лорд Робърт. Всички тези неща. Всичките наведнъж.
Бях притиснала чело към гърдите му. Усещах копчетата на късото му палто, които се притискаха в челото ми, и ме споходи неловката мисъл, че когато вдигна поглед, той ще види следата от копчетата, отпечатали се върху кожата ми, и ще изглеждам не съблазнително, а глупаво. Въпреки това останах така, прегръщайки го плътно, докато той обмисляше пороя от истини, които му бях казала. Минути по-късно ме отдръпна леко от себе си и ме погледна в очите.
— Това почтена обич ли е, като на служител към господар? — попита той.
Видя как очите ми избягват сериозния му поглед, и сложи ръка под брадичката ми, за да вдигне лицето ми към себе си:
— Кажи ми, Хана. Ти ще бъдеш моя съпруга. Имам право да знам. Почтена обич ли е това?
Почувствах как устната ми потреперва и сълзите набъбват в очите ми.
— Всичко е объркано — казах немощно. — Обичам го заради това, което е… — бях принудена да замълча поради невъзможността да предам на Даниел привлекателността на Робърт Дъдли: външния му вид, дрехите му, богатството му, ботушите му, конете му — всички тези неща бяха отвъд запаса от думи, с който разполагах. — Той е… прекрасен. — Не смеех да го погледна в очите. — Обичам го заради онова, в което би могъл да се превърне — той ще бъде освободен, ще стане велик човек, наистина велик човек, Даниел. Той ще създаде един владетел на Англия. А сега е в Тауър, очаквайки смъртна присъда, и аз мисля за него, мисля си и как майка ми е чакала, както чака той, утрото, в което ще я изведат… — загубих глас, поклатих глава. — Той е затворник, каквато беше тя. Той е на прага на смъртта, както беше тя. Разбира се, че го обичам.
Той ме задържа още няколко секунди, а после студено ме отблъсна от себе си. Почти почувствах как леденият въздух в тихата стая за печатане нахлу между нас.
— Това не е майка ти. Той не е хвърлен в тъмница заради вярата си — каза Даниел тихо. — Той не е изправен на съдебен процес от Инквизицията, а от една кралица, за която ти ме уверяваш, че е милостива и мъдра. Няма причина да обичаш един човек, който със заговори и интриги е стигнал дотам да се провини в държавна измяна. Той щеше да постави лейди Джейн на престола и да обезглави господарката, която твърдиш, че обичаш: кралица Мери. Той не е почтен човек.
Отворих уста да възразя, но нямаше какво да кажа.
— А ти си се замесила дълбоко с него, със свитата му, с неговите коварни планове, и с чувството, което изпитваш към него. Няма да го нарека любов, защото ако си мислех дори и за миг, че е нещо повече от момичешко увлечение, още сега щях да отида при баща ти и да разтрогна годежа ни. Но ти казвам следното: трябва да напуснеш службата си при Робърт Дъдли, независимо какво бъдеще си прозряла за него. Трябва да страниш от Джон Дий и трябва да се откажеш от дарбата си. Можеш да служиш на кралицата, докато навършиш шестнайсет, но трябва да бъдеш моя годеница и в думите си, и с всяка своя постъпка. А след осемнайсет месеца, считано отсега, щом навършиш шестнайсет години, ще се оженим и ще напуснеш двора.
— Осемнайсет месеца? — казах, много тихо.