— Може би ще трябва да я извините, ако е твърде болна, за да пътува… — отбеляза Джейн.
— Да — каза кралицата. — Ако наистина е зле. Но ако е твърде болна, за да пътува, тогава защо й е да се мести от Ашридж в замъка Донингтън? Защо му е на едно болно момиче, твърде болно, за да дойде в Лондон, където за нея могат да се полагат грижи, да планира пътуване до замък, идеално разположен за обсада, в самото сърце на Англия?
Възцари се дипломатично мълчание.
— Страната ще промени мнението си за принц Филип — каза тихо Джейн Дормър. — И всички тези тревоги ще бъдат забравени.
Внезапно стражите отвън почукаха рязко и двойните врати бяха широко разтворени. Шумът ме стресна и аз в миг скочих на крака, с бясно биещо сърце. В рамката на вратата стоеше вестоносец, придружен от лорд-канцлера, а до него беше воинът ветеран Томас Хауърд, херцог на Норфолк, всички с мрачни лица.
Отстъпих назад, сякаш исках да се скрия зад кралицата. Внезапно изпитах увереност, че са дошли за мен, че по някакъв начин бяха открили коя съм и имаха заповед да ме арестуват като еврейка еретичка.
После видях, че не гледаха мен. Гледаха към кралицата и челюстите им бяха здраво стиснати, а очите — студени.
— О, не — прошепнах.
Кралицата сигурно беше помислила, че за нея е дошъл краят, защото се изправи бавно на крака и премести поглед от едно сурово лице към друго. Тя знаеше, че херцогът може да промени убежденията си в един миг, че съветът можеше бързо да е сътворил заговор: бяха го направили по-рано срещу Джейн, можеха да го сторят отново. Но тя не пребледня, лицето, което обърна към тях, беше така спокойно, сякаш бяха дошли да я повикат за вечеря. В този миг я обичах заради куража й, заради категоричната й царствена решимост никога да не показва страх.
— Е, какво има, милорди? — каза тя любезно, с овладян глас, макар че те влязоха в средата на стаята и я погледнаха сурово. — Надявам се, че ми носите добри новини, макар всички да изглеждате толкова сериозни.
— Ваше величество, новините не са добри — каза с равен тон епископ Гардинър. — Бунтовниците са тръгнали на поход срещу вас. Младият ми приятел Едуард Кортни сметна за благоразумно да се изповяда пред мен и да се остави на милостта ви.
Видях как очите й бързо трепват и се извръщат настрани, докато бързият й ум преценяваше сведенията: но иначе изражението й изобщо не се промени, тя все още се усмихваше.
— И какво ви съобщава Едуард?
— Че се подготвя заговор за нахлуване в Лондон, за да ви затворят в Тауър и да поставят лейди Елизабет на престола на ваше място. Разполагаме с имената на някои от заговорниците: сър Уилям Пикъринг, сър Питър Кару в Девън, сър Томас Уайът в Кент, и сър Джеймс Крофт.
За първи път тя изглеждаше потресена.
— Питър Кару, който ми оказа подкрепа в мига, когато се намирах в нужда, през есента? Който вдигна мъжете от Девън на оръжие в моя защита?
— Да.
— И сър Джеймс Крофт, моят добър приятел?
— Да, ваше величество.
Продължавах да стоя зад нея. Това бяха същите мъже, чиито имена ми беше назовал милорд, които ме беше помолил да съобщя на Джон Дий. Това бяха мъжете, които щяха да направят химична сватба, да разложат среброто на пепел и да го заменят със злато. Сега си помислих, че знам какво е искал да каже. Помислих си, че знам коя кралица е среброто и коя — златото в неговата метафора. И си помислих, че отново бях предала кралицата, докато бях на служба при нея, и че нямаше да мине много време, преди някой да открие кой е бил катализаторът в този заговор.
Тя си пое дъх, за да се овладее:
— Има ли други?
Епископ Гардинър ме погледна. Трепнах и се свих от погледа му, но той се плъзна покрай мен. Дори не ме беше видял: трябваше да й съобщи най-лошите новини:
— Херцогът на Съфолк не е в къщата си в Шийн, и никой не знае къде е отишъл.
Видях как Джейн Дормър, седнала в прозоречната ниша, настръхна. Ако херцогът на Съфолк беше изчезнал, тогава това можеше да означава само едно: той събираше стотиците си наематели и васали, за да върне трона на дъщеря си Джейн. Бяхме изправени пред въстание в подкрепа на Елизабет и бунт в подкрепа на кралица Джейн. Тези две имена можеха да накарат повече от половината страна да излезе да се бие, и целият кураж и решителност, които кралица Мери бе показала преди, сега не можеха да постигнат нищо.
— А лейди Елизабет? Знае ли за това? Още ли е в Ашридж?
— Кортни твърди, че била на косъм от решението да се омъжи за него, и двамата с него щели да завземат трона ви и да управляват заедно. Слава Богу, че момчето се вразуми и дойде при нас навреме. Тя знае за всичко, чака в готовност. Кралят на Франция ще подкрепи претенциите й и ще изпрати френска армия да я постави на престола. Възможно е дори вече да се е отправила да оглави бунтовническата армия.