Выбрать главу

Видях как цветът се отдръпва от лицето на кралицата.

— Сигурен ли сте в това? Че моята Елизабет би потеглила, за да присъства на екзекуцията ми?

— Да — каза категорично херцогът. — Затънала е в заговора чак до красивите си уши.

— Слава Богу, че Кортни ни каза за всичко това сега — намеси се епископът. — Може би все още има време да ви измъкнем безпрепятствено.

— Щях да съм по-благодарна на Кортни, ако беше проявил достатъчно разум изобщо да не се замесва в това — отвърна остро моята кралица. — Милорд, вашият млад приятел е глупак, и при това — слаб, вероломен глупак. — Тя не го изчака да се защити. — Е, какво трябва да направим?

Херцогът пристъпи напред.

— Трябва веднага да отидете във Фрамлингам, ваше величество. А ние ще подготвим боен кораб, който да ви изведе от страната и да ви отведе в Испания. Не можете да спечелите тази битка. Щом се озовете на сигурно място в Испания, може би ще успеете да прегрупирате силите си, може би принц Филип…

Видях как стисва по-здраво облегалката на стола.

— Минаха едва шест месеца, откакто влязох в Лондон от Фрамлингам — каза тя. — Тогава хората ме искаха за своя кралица.

— Те ви избраха, защото предпочетоха вас вместо херцога на Нортъмбърланд с кралица Джейн като негова марионетка — безцеремонно й напомни той. — А не вместо Елизабет. Хората искат протестантската религия и протестантската принцеса. Може би дори са готови да умрат за това. Те няма да ви приемат с принц Филип Испански като крал.

— Няма да напусна Лондон — каза тя. — Цял живот съм чакала да седна на майчиния си трон. Няма да го изоставя сега.

— Нямате избор — предупреди я той. — Те ще бъдат пред портите на града само след дни.

— Ще изчакам дотогава.

— Ваше величество — каза епископ Гардинър. — Бихте могли поне да се оттеглите в Уиндзор…

Кралица Мери се нахвърли върху него:

— Нито в Уиндзор, нито в Тауър, нито където и да е, освен тук! Аз съм владетелка на Англия и ще остана тук, в двореца си, докато ми кажат, че вече не ме искат за владетелка на Англия. Не ми говорете за заминаване, милорди, защото не желая да обмислям този въпрос.

Епископът отстъпи пред гнева й.

— Както желаете, ваше величество. Но времената са смутни и вие рискувате живота си…

— Времената може и да са смутни, но аз не съм смутена — каза тя ожесточено.

— Излагате на риск живота си, както и трона си — почти й изкрещя херцогът.

— Знам това! — възкликна тя.

Той си пое дъх.

— Имам ли заповедта ви да събера кралската гвардия и обучените отряди на града и да ги изведа срещу Уайът в Кент? — попита той.

— Да — каза тя. — Но не трябва да има обсада на градове и плячкосване на села.

— Това е невъзможно! — възропта той. — По време на битка човек не може да отбранява бойното поле.

— Това са заповедите ми — настоя ледено тя. — Няма да позволя из житните ми ниви да се води гражданска война, особено в тези времена на глад. Бунтовниците трябва да бъдат унищожени като вредители. Няма да позволя невинни хора да пострадат от преследването им.

За миг той сякаш се канеше да възрази. После кралицата се наведе към него.

— Доверете ми се за това — каза тя убедително. — Аз знам. Аз съм кралица-дева, единствените ми деца са хората от моя народ. Те трябва да видят, че ги обичам и милея за тях. Не мога да се омъжа, проливайки невинната им кръв. Това трябва да бъде сторено внимателно, и твърдо, и да бъде сторено само веднъж. Можете ли да го направите заради мен?

Той поклати глава.

— Не — каза. Беше прекалено изплашен, за да губи време в ласкателства. — Никой не може да го направи. Те се събират със стотици, с хиляди. Тези хора разбират само едно, и това е силата. Те разбират от големите общи бесилки по кръстопътищата и набучените върху пики глави. Не можете да управлявате Англия и да бъдете милостива, ваше величество.

— Грешите — каза тя, като вървеше редом с него, толкова решителна, колкото и той. — Възкачих се на този престол по чудо, а Бог не променя решението си. Ще спечелим обратно на своя страна тези хора чрез Божията любов. Трябва да го сторите, както ви нареждам. То трябва да бъде сторено така, както Бог повелява, иначе Неговото чудо не може да се осъществи.

Херцогът отново понечи да възрази.