— Как е майка ти? — попитах любезно.
— Боледуваше в това студено влажно време, но сега е добре.
— А сестрите ти?
— Добре са. Когато се върнеш от Ашридж, бих искал да дойдеш в дома ми, за да се запознаеш с тях.
Кимнах. Не можех да си представя как се запознавам със сестрите на Даниел.
— Скоро ще дойде време, когато всички ще живеем заедно — каза той. — Би било по-добре, ако се запознаете отсега, за да можете да свикнете една с друга.
Не казах нищо. Не се бяхме разделили като двойка годеници, но явно Даниел имаше намерение да пренебрегне тази кавга, както беше пренебрегвал и други. В такъв случай годежът ни още не беше разтрогнат. Усмихнах му се. Не можех да си представя как живея в дома му, докато майка му нарежда да се спазва установения в домакинството ред, а сестрите му пърхат около него, любимото дете: синът.
— Мислиш ли, че ще изпаднат във възторг, като видят панталоните ми? — запитах предизвикателно.
Видях го как пламна.
— Не, не ми се вярва — каза кратко. Облегна се на тезгяха, отпи глътка вино и погледна към баща ми: — Мисля, че ще довърша онази страница сега. — Слезе от високия стол и посегна за печатарската си престилка.
— Да ти донеса ли млечния десерт по-късно? — попитах.
Той ме погледна, очите му бяха мрачни и сурови:
— Не. Не обичам неща, които са едновременно сладки и кисели.
Уил Сомърс беше в двора на конюшнята, докато оседлаваха конете за пътуването ни, и си разменяше шеги с конярите.
— С нас ли идваш, Уил? — попитах с надежда.
Той поклати глава:
— Не и аз! Твърде студено е за мен. Бих си казал, че това не е работа и за теб, Хана Грийн.
Направих гримаса:
— Кралицата поиска това от мен. Помоли ме да се вгледам в сърцето на Елизабет.
— В сърцето й? — повтори насмешливо той. — Първо го намери!
— Какво друго можех да направя? — запитах настойчиво.
— Нищо, освен да се подчиниш.
— А какво трябва да правя сега?
— Същото.
Приближих се малко:
— Уил, смяташ ли, че тя наистина е заговорничила да свали кралицата от власт и сама да се възкачи на трона?
Той се усмихна с леката си, уморена усмивка:
— Глупачка, няма съмнение в това. А ти си глупачка, задето изобщо можеш да се съмняваш в това.
— Тогава, ако кажа, че се преструва на болна, ако съобщя, че лъже, аз я водя на смърт.
Той кимна.
— Уил, не мога да причиня това на жена като принцесата. Ще бъде все едно да застрелям чучулига.
— Тогава пропусни целта си — каза той.
— Значи да излъжа кралицата и да кажа, че принцесата е невинна?
— Ти си надарена със Зрението, нали? — настоя той.
— Иска ми се да не бях.
— Време е да развиеш дара на слепотата. Ако нямаш мнение, не могат да искат от теб да отговаряш за него. Ти си невинен шут, бъди невинна, но не и глупава.
Кимнах, леко ободрена. Един от мъжете изведе коня ми от конюшнята и Уил сви длан, за да ми помогне да се кача на седлото.
— Качвай се — каза. — Високо и все по-високо. Беше шут, а сега си и съветник. Наистина трябва да е самотна тази кралица, която се обръща за съвет към един шут.
Трябваха ни три дни да пропътуваме трийсетте мили до Ашридж, мъчително, с наведени глави през буря от суграшица, постоянно премръзнали от студ. Съветниците, водени от самия братовчед на лейди Елизабет, лорд Уилям Хауърд, се страхуваха от бунтовници по пътищата и трябваше да се движим с маршовата стъпка на нашите стражи, докато вятърът свистеше по изровения коловоз, който бе единственият наличен път, а бледожълтото зимно слънце надничаше през тъмните облаци.
Стигнахме до къщата по пладне и с радост видяхме виещия се дим от високия комин. С тропот заобиколихме до конюшнята и открихме, че няма коняри, готови да поемат конете, изобщо никой, способен да ни обслужи. Лейди Елизабет държеше съвсем малка прислуга — един главен коняр и половин дузина конярчета — и те не бяха в състояние да посрещнат многобройни гости. Оставихме войниците да се настанят възможно най-удобно, и заобиколихме до предната врата на къщата.
Самият братовчед на кралицата заблъска по вратата и опита да я отвори. Беше заключена и залостена отвътре. Той отстъпи назад и се огледа, търсейки началника на стражата. Именно в този момент осъзнах, че неговите заповеди бяха много различни от моите. Аз бях тук, за да се вгледам в сърцето на принцесата, да й върна обичта на сестра й. Той беше тук, за да я отведе в Лондон, жива или мъртва.
— Почукайте отново — каза той мрачно. — А после я разбийте.
Изведнъж вратата поддаде. Отвориха двама не твърде въодушевени слуги, които погледнаха тревожно важните гости, лекарите в техните подплатени с кожа мантии и войниците зад тях.