— Тогава няма да тръгне — каза Кат Ашли гневно.
— Ще им кажа, че е твърде болна да пътува — казах. — Но лекарите ще искат да я прегледат, каквото и да кажа.
Тя леко изпухтя в знак на раздразнение и се приближи до леглото да оправи завивката. Долових бърз, ясен поглед изпод подутите клепачи на Елизабет, докато се покланях отново и излизах от стаята.
После зачакахме. Мили Боже, само как чакахме. Тя беше невероятно умела в отлагането. Когато лекарите заявиха, че е достатъчно добре, за да пътува, тя не можеше да избере кои рокли да вземе, после дамите й не можаха да ги опаковат навреме, за да тръгнем преди здрачаване. После всичко трябваше да бъде разопаковано отново, тъй като щяхме да останем още един ден, а после Елизабет беше толкова изтощена, че не можеше да се среща с никого през целия следващ ден, и веселият танц на чакането на Елизабет започна отново.
През една от тези сутрини, когато слугите с усилие товареха големите сандъци в каруците, отидох при лейди Елизабет да видя дали мога да й помогна с нещо. Тя лежеше на едно легло за дневна почивка, в състояние на пълно изтощение.
— Всичко е опаковано — каза тя. — А аз съм толкова уморена, че не знам дали мога да потегля на път.
Отоците по тялото й бяха спаднали, но тя явно още не беше добре. Щеше да изглежда по-добре, ако не си беше напудрила бузите с оризова пудра и ако, кълна се, не бе потъмнила сенките под очите си. Приличаше на болна жена, която играе ролята на по-болна.
— Кралицата настоява да отидете в Лондон — предупредих я. — Носилката й пристигна за вас вчера, можете да пътувате легнала, ако желаете.
Тя прехапа устни:
— Знаеш ли дали ще ми предяви обвинение, когато стигнем там? — попита, с много нисък глас. — Не съм се провинила в кроене на заговор срещу нея, но има мнозина, които говорят против мен, клеветници и лъжци.
— Тя ви обича — уверих я. — Мисля, че е готова да ви върне благоволението си и да ви приеме обратно в сърцето си дори и сега, ако само склоните да приемете вярата й.
Елизабет ме погледна в очите, с онзи прям, честен поглед на Тюдорите, като баща си, като сестра си.
— Истината ли ми казваш? — попита тя. — Юродива ли си, или измамница, Хана Грийн?
— Не съм нито едно от двете — казах, срещайки погледа й. — Бях измолена като шут от Робърт Дъдли, противно на желанията ми. Никога не съм искала да бъда шут. Надарена съм със Зрение, което ме спохожда неканено, и понякога ми показва неща, които дори не мога да разбера. А през повечето време изобщо не идва.
— Видяла си ангел зад Робърт Дъдли — напомни ми тя.
Усмихнах се:
— Видях.
— Как изглеждаше?
Изкикотих се, не можах да се сдържа:
— Лейди Елизабет, бях толкова запленена от лорд Робърт, че почти не забелязах ангела.
Тя седна в леглото, напълно забравила, че се преструва на болна, и се засмя заедно с мен.
— Той е много… толкова е… наистина е мъж, по когото може да се загледаш.
— И едва след това осъзнах, че другият е ангел — казах за свое оправдание. — В онзи момент просто бях изумена от тях тримата — мистър Дий, лорд Робърт и третият.
— А виденията ти сбъдват ли се? — попита оживено тя. — Правила си предсказания по искане на мистър Дий, нали?
Поколебах се, обзета от чувството, че под краката ми се разтваря пропаст.
— Кой го твърди? — попитах предпазливо.
Тя ми се усмихна: проблеснаха ситните й бели зъби, приличаше на лисица със светла козина.
— Няма значение какво знам аз. Питам какво знаеш ти.
— Случвало се е неща, които съм виждала, да се сбъднат — казах, което беше достатъчно честно. — Но понякога не мога да позная тъкмо тези неща, които трябва да знам, най-важните неща на света. Тази дарба е безполезна. Ако бях получила предупреждение — само веднъж…
— Предупреждение за какво? — попита тя.
— За смъртта на майка ми — казах. Прииска ми се да си взема думите назад в мига, щом ги изрекох. Не исках да разказвам миналото си на тази прозорлива и умна принцеса.
Хвърлих поглед към лицето й, но тя ме гледаше с дълбоко съчувствие.
— Не знаех — каза тихо. — В Испания ли умря тя? Дошла си от Испания, нали?
— В Испания — казах. — От чума.
Почувствах как коремът ми рязко се присви от болка, че лъжа за майка си, но не смеех да мисля за огньовете на Инквизицията, докато тази млада жена ме наблюдаваше. Сякаш можеше да види потрепването на отразените в очите ми пламъци.
— Съжалявам — каза тя, с много нисък глас. — За една млада жена е трудно да израсне без майка.
Знаех, че за миг се е замислила за себе си, и за своята майка, която бе загинала на ешафода, заклеймена като вещица, прелюбодейка и блудница. Тя отпъди мисълта.