— Какво смятате да спечелите от това забавяне, принцесо? — попитах една сутрин, когато лорд Хауърд ме беше изпратил в стаята й за десети път да я попитам кога ще е готова да дойде. — Няма голяма вероятност кралицата да ви прости, ако я карате да чака.
Тя стоеше напълно неподвижна, докато една от дамите й бавно увиваше шал около врата й.
— Печеля още един ден — каза тя.
— Но с каква цел?
Тя ми се усмихна, макар че очите й бяха потъмнели от страх.
— Ах, Хана, никога не си копняла за живот така, както копнея аз, щом не знаеш, че още един ден е най-скъпоценното нещо. Точно сега бих направила всичко, за да спечеля още един ден, и утре ще е същото. Всеки ден, в който не стигаме до Лондон, е още един ден, в който съм жива. Всяка сутрин, в която се събуждам, всяка нощ, в която заспивам, е победа за мен.
На четвъртия ден, откакто бяхме започнали пътуването, на пътя ни пресрещна вестоносец, който носеше писмо за лорд Уилям Хауърд. Той го прочете и го пъхна в предницата на жакета си, с внезапно помрачняло лице. Елизабет го изчака да извърне поглед, а после закриви подутия си пръст към мен. Приближих коня си до носилката.
— Бих дала много да разбера какво пишеше в това писмо — каза тя. — Иди и подслушвай заради мен. Няма да ти обърнат внимание.
Отвори се възможност, когато спряхме да се нахраним. Лорд Хауърд и другите съветници надзираваха прибирането на конете си в конюшните. Видях го как изважда писмото от жакета си и спрях до него да оправя ботуша си за езда.
— Лейди Джейн е мъртва — съобщи той без заобикалки. — Екзекутирана преди два дни. Гилфорд Дъдли преди нея.
— А Робърт? — запитах настойчиво, надигайки внезапно глава: гласът ми проряза оживените коментари. — Робърт Дъдли?
На един шут винаги се прощаваха много неща. Той посрещна интереса ми с кимване.
— Нямам вести за него — каза. — Предполагам, че е екзекутиран заедно с брат си.
Почувствах как очертанията на света се замъгляват и размазват около мен и осъзнах, че всеки миг ще припадна. Тръснах се на студеното стъпало и отпуснах глава в ръцете си.
— Лорд Робърт — прошепнах в коленете си. — Милорд.
Невъзможно беше да е мъртъв, да ги няма вече онези тъмни очи, пълни с живот. Невъзможно беше да си представя, че палачът би могъл да отсече главата му, сякаш той беше обикновен предател, че тъмните му очи, нежната му усмивка и непринуденият му чар нямаше да го спасят от дръвника. Кой можеше да се застави да убие милия Робърт? Кой можеше да подпише такава заповед, кой палач можеше да понесе да го стори? И всичко това бе още по-невъзможно, защото бях видяла пророчеството в негова полза. Бях чула думите, когато излязоха от устата ми, бях усетила мириса от дима на свещта, бях видяла потрепващия пламък и огледалата, които превръщаха отражението в проблясък дълбоко в мрака при мистър Дий. Тогава бях узнала, че той ще бъде обичан от кралица, че ще умре в леглото си. Това ми беше показано, думите ми бяха казани. Ако милорд Робърт бе мъртъв, тогава не само голямата любов на живота ми беше мъртва, а и по най-суровия възможен начин ми бе дадено да разбера, че дарбата ми е химера и заблуда. Всичко беше свършило с един замах на брадвата.
Станах на крака и залитнах назад към каменната стена.
— Зле ли ти е, шуте? — долетя хладният глас на един от хората на лорд Хауърд. Негова светлост с безразличие хвърли поглед през рамо.
Преглътнах буцата, заседнала в гърлото ми.
— Може ли да кажа на лейди Елизабет за лейди Джейн? — попитах го. — Тя ще иска да знае.
— Можеш да й кажеш — каза той. — Вярвам, че сигурно ще иска да знае. Всички ще узнаят до няколко дни. Джейн и двамата Дъдли са умрели на дръвника пред тълпа от няколкостотин души. Екзекуцията била публична.
— Обвинението? — попитах, макар да знаех отговора.
— Държавна измяна — каза той с равен тон. — Кажи й това. Държавна измяна. И претенции за трона.
Без да бъде изречена и дума повече, всички се обърнаха към носилката, откъдето лейди Елизабет слизаше с усилие, протегнала ръка към мистрес Ашли, докато с другата ръка се държеше отстрани за вратата.
— Така умират всички предатели — каза братовчед й, като гледаше към пребледнялото момиче, негова собствена сродница, приятелка на всеки един от мъжете, които сега висяха на обща бесилка. — Така умират всички предатели.