На седемнайсет хиляди километра под тях светът продължаваше да се върти. А под краката му кораб, способен да прекоси за миг слънчевата система, бръмчеше със спотаена мощ.
Може би все пак не бяха чак толкова примитивни, колкото в деветнайсети век.
— Готов ли си да се прибираш? — попита Алекс, нарушавайки мълчанието.
— След минута — каза Басиа. — Би ли ми посочил къде е Първо кацане?
— Разбира се. Отдалечава се, но все още можеш да го видиш.
На лицевия дисплей изплува нова зелена точка, северно от голямата пустиня. След като знаеше накъде да гледа, Басиа си помисли, че различава добре изкуствения кратер от миньорските изкопи, но може и да си въобразяваше.
Лусия е някъде там, преглежда пациенти и наглежда Яцек. В селището е ден и тя със сигурност е на работа. Басиа се опита да си представи какво може да прави в момента. Изкушението да помоли Алекс да го свърже със селцето бе почти непреодолимо. Но вече беше нахалствал веднъж с молбата да го свържат с Фелсия. И без това в момента той бе източник на болка и страдание за цялото семейство. Така че се зае да прибира инструментите и повредената ръка.
Ако никога не се върне, дали Лусия ще си намери друг? Опита се да си внуши, че е човек, който не би се възпротивил на подобно решение. Че щастието ѝ е по-важно от страховете му да я изгуби. Изпробва тази идея като нова дреха. Сякаш да провери дали му е по мярка. Не му хареса. Виждаше я съвсем ясно, сякаш Алекс ѝ бе дал максимално увеличение върху лицевия дисплей. Трудно му беше да определи дали е така, защото твърде много държи на брака си, или понеже е жертва на собствената си неувереност и егоизъм. Като всичко останало, сполетяло го през последните месеци, и това преживяване бе мрачно и трудно за оценяване.
Ще трябва да се върне с Холдън, вероятно в комплекса на ООН на Луната. СВП ще заяви, че е техен гражданин, но по начало Ганимед бе колония на ООН. Правната страна на въпроса кой гражданин към кое правителство принадлежи все още бе тема на дебати. Имаха достатъчно време, за да го осъдят като поданик на ООН, извършил престъпления срещу компания на ООН, и да го хвърлят за вечни времена в затвора.
Ако не друго, процесът можеше да се влачи години.
Басиа пое бавно назад по корпуса на „Росинант“, влачейки зад себе си мрежата с инструментите и резервните части. Когато стигна кърмата, спря и остави на пакета да го подмине по инерция и да достигне края на въжето. Усети неприятно опъване в ръцете, когато се наложи да убие инерцията.
— Алекс, отвори люка на хангара — помоли той.
— Прието — отзова се Алекс и корабът под краката на Басиа започна да вибрира. Двете масивни врати на товарния отсек се отдръпнаха бавно. Когато стигнаха някъде до средата, той дръпна още веднъж въжето с инструментите, то се завъртя около него и се понесе към разширяващия се отвор. Пусна го и го остави да продължи навътре.
С крайчеца на окото видя ярък изблик на светлина, като проблясване на далечна светкавица на камера. Басиа извърна глава, очаквайки да види някой от двата кораба да излиза на слънчева светлина. Вместо това забеляза разширяващо се петно от бяла светлина над един от големите острови на Ил. Беше достатъчно ярко, за да засенчи зелената фосфоресценция на бреговете, и се уголемяваше бързо.
След секунди тъмната страна на планетата бе осветена, сякаш бе изгряло второ слънце. Останалите острови от веригата хвърляха издължени сенки върху океанската повърхност. Той усети, че сърцето му се разтуптява.
— Алекс? — повика в микрофона.
Океанът около острова се нагъна над извивката на планетата, вдигайки цунами, което вероятно бе високо няколко километра. Но преди Басиа да си даде сметка за огромните сили, впримчени долу, островът изчезна. Скри се заедно с гигантското цунами и близките по-малки острови зад стълб от бял огън, който се издигаше трескаво и заемаше формата на гъба.
Лицевото стъкло на Басиа потъмня драстично като при заварка и той осъзна, че светлината, идеща отдолу, е толкова силна, че би могла да го заслепи. Но дори през потъмнелия филтър продължаваше да различава извисяващия се огнен стълб, изхвърлящ около себе си бяла пара, докато накрая надхвърли пределите на атмосферата и се превърна в сияещи кристали лед, бягащи от гравитацията като дъжд от стъклени парчета, разхвърчали се от пронизан от куршум прозорец.