— Сериозно ли е пострадала?
— Какво? Кой? За Наоми ли говориш? О, не, доколкото знам, с нея всичко е наред. Но вие долу страшно сте загазили.
Холдън се огледа. Селцето изглеждаше толкова спокойно. Нова смяна от поясни се качваха на колите, които щяха да ги откарат в мината. Няколко души вървяха по улицата, забързани по свои задачи. Двамата патрулни на РЛЕ разговаряха оживено с един местен и отпиваха димяща течност от термос. Единственият намек за насилие бе дребният гущер, който влачеше полуизядена птица назад към леговището си.
— Слушам — подкани го Холдън.
— Нещо избухна от другата страна на планетата. — Алекс говореше толкова бързо, че сливаше думите. — Изравни цялата островна верига там. Сякаш някой хвърли планина. Явление от мащабите на изтребването на динозаврите. Ударната вълна вече обикаля планетата. Имате около шест часа. Горе-долу.
Еймъс бе заменил гневната гримаса с искрено удивление. Не беше изражение, което се виждаше често на лицето му, придаваше му детински вид.
— Шест часа до какво, Алекс? — настоя Холдън. — Дай ни още подробности.
— Ветрове със скорост двеста-триста километра в час, светкавици, проливни дъждове. Достатъчно навътре в сушата сте, за да избегнете високо километър цунами.
— Основен пакет Божи гняв без удавянето — подхвърли шеговито Холдън, за да прикрие надигащия се страх. — Колко сигурно е да се случи?
— Капитане, пред очите ми обратната страна на планетата е на път да се разпадне. Това не е предсказание. Между вас и приближаващия се апокалипсис има само няколко хиляди километра.
— Имаш ли видео да ни пратиш?
— Да — потвърди пилотът. — Носите ли си сухо бельо да се преобуете, като го изгледате?
— Пращай го и така. Може би ще ми трябва, за да убедя местните. Край на връзката.
— Е, капитане — обади се Еймъс. — Какъв е планът?
— Нямам ни най-малка представа.
— Пуснете го отново — рече Мъртри, след като Холдън му показа записа на апокалипсиса, направен от Алекс през телескопа на „Росинант“. Те двамата и Керъл Чиуиуи бяха в заседателната зала и Холдън бе свързал терминала си с големия екран на стената.
Холдън се подчини и пусна за втори път записа. Отново големият остров изчезна в ослепителен изблик на светлина и на негово място се издигна огнен стълб. Отново масивната водна стена помете островите и изхвърли нагоре облаци пара и пепел. Отново ударната вълна се понесе във всички посоки от епицентъра на експлозията, повличайки със себе си гигантски водни талази.
Докато вървеше записът, Мъртри разговаряше тихо с някого по терминала си. Керъл клатеше леко глава, сякаш с това бе възможно да отхвърли доказателствата, показвани на екрана.
Записът свърши и Мъртри заяви:
— Това съвпада с нашите данни. Геоинженерната група смята, че става въпрос за някакъв тип термоядрена реакция, започнала на дъното на океана. — Холдън настръхна при мисълта, че охранителят може да ги лъже в един толкова важен момент, но успя да сдържи реакцията си.
— За бомба ли говорите? — попита Керъл Чиуиуи.
— Или за взрив на чуждоземен реактор — каза Мъртри. — Сега не му е времето да си играем на предположения.
— Колко бързо можем да се евакуираме? — попита Керъл с изненадващо спокоен глас за човек, току-що погледнал Армагедон в очите.
— Точно това трябва да обсъдим — изтъкна Холдън. — Какви възможности имаме да опазим колонията? Защото за евакуацията сме закъснели с около пет часа.
— Евакуацията няма да свърши работа — възрази Мъртри, — поне ако използваме нашата совалка. Времето ни е твърде ограничено. Ще трябва да летим на фона на прииждащи атмосферни бури и усилена йонизация. По-добре да се опитаме да оцелеем тук и да запазим совалката за след това.
Холдън се намръщи, но кимна.
— Неприятно ми е да го кажа, но трябва да се съглася. Алекс спомена, че не може да свали „Роси“ и да го вдигне преди ударната вълна. Ако се опитаме да проведем спешна евакуация, нищо чудно да възникнат размирици. Как ще обясним на някои, че няма места за децата им в совалката?
— Размириците не са проблем — вметна Мъртри. Спокойствието в гласа му беше плашещо.
— Как ще опазим всички? — попита Холдън, като отново се направи, че не е доловил предизвикателството. — Цялата колония?
— Има мини — подхвърли Еймъс. Извисяваше се над Холдън като грижовен баща. Правеше го винаги в присъствието на Мъртри.
— Не — поклати глава Керъл. — Там е съвсем равно. Ако се изсипят проливни дъждове, ще ги залеят.