— Свършват ми противораковите таблетки — оплака се Холдън.
— Радиоактивният дъжд няма да ти помогне особено.
— Същото си мислех и аз. Но и за колонистите е опасно.
— Имаме ли план? — попита Еймъс. Тонът му подсказваше, че не очаква положителен отговор.
— Да изчезнем от тази прокълната планета преди следващата катастрофа.
— Смятай, че съм на твоя страна.
Двамата поеха към чуждоземните кули, жвакайки из калта и прескачайки от време на време по-бързоходните потоци. Земята бе нашарена с отвори, където червеите с ярки телца намираха убежище от ручеите и оставяха след себе си сияещи дири от слуз.
— Не бях виждал такива преди. — Еймъс посочи една от пълзящите твари. Бяха малко по-големи от човешки палец, без очи.
— Дъждът ги е изкарал на повърхността. Земята тук преди бе суха и безплодна. Поне тези знаят как да се измъкват горе.
— Така е. — Еймъс се наведе и огледа намръщено едно червейче. — Но ще ти кажа нещо — ако някое от тези пропълзи в спалния ми чувал, хич няма да ми е приятно.
— Ти си едно голямо бебе.
Сякаш в отговор на опасенията на Еймъс земята под тях се раздвижи и от калта изпълзяха още десетина от странните същества. Еймъс сбърчи нос и си запроправя път между тях, опитвайки се да не изцапа обувките си със слуз. Дъждът заличаваше бързо следите, които оставяха.
Терминалът на Холдън забръмча, той го извади и установи, че е получил съобщение. От часове терминалът полагаше усилия да се свърже с „Роси“. Вероятно бурята най-сетне бе започнала да се разкъсва и пристигаха първите данни.
При опитите му да установи връзка с Алекс получаваше само статичен шум. Все пак фактът, че в атмосферата се образуваха пролуки, бе обнадеждаващ. Скоро щяха да възстановят комуникациите. А междувременно той продължаваше да праща съобщения с надеждата, че си пробиват път нагоре.
Съобщението, което получи, бе гласово. Той пъхна слушалка в ухото си и го пусна.
— Това съобщение е за капитан Джеймс Холдън, изпратено е от Артуро Рамзи, старши адвокат на „Роял Лиценз Енерджи“.
Холдън бе пратил десетки запитвания до различни вицепрезиденти и членове на бордове на РЛЕ с настояване за освобождаването на Наоми. Фактът, че получаваше отговор от един от водещите адвокати на компанията, не беше добър знак.
— Капитан Холдън — продължи гласът, — „Роял Лиценз Енерджи“ приема много сериозно молбата ви за освобождаването на Наоми Нагата, задържана на борда на „Едуард Израел“. Но на този етап правният пейзаж, в който се налага да действаме, е доста мътен.
— Не е никак мътен, върнете ми офицера, лигави копелета такива — промърмори ядосано Холдън. Еймъс го погледна с вдигнати вежди и той се заслуша отново в записа.
— В очакване на по-нататъшно разследване, боя се, че ще трябва да се вслушаме в съветите на нашия охранителен екип и да задържим под арест споменатата Наоми Нагата. Надяваме се, че разбирате деликатността на…
Холдън спря с отвращение записа. Еймъс го гледаше все така повдигнал вежди.
— Това беше адвокатът на компанията. Каза ми, че ще продължат задържането на Наоми — обясни Холдън. — Следвали съвета на охранителния екип.
— Мъртри — изръмжа Еймъс.
— Кой друг?
— Капитане, започвам да се чудя защо не ме остави да действам свободно?
— Защото… защото преди това — Холдън разпери ръце към калната равнина и червеите — се опитвахме да оправим проблема, без да убиваме шефа на охраната на РЛЕ.
— Бих изпробвал с удоволствие този подход. Дори само за да видя какво ще стане.
— Знаеш ли, приятелю, още не е късно да ти се отвори възможност — подхвърли Холдън. — Защото смятам да му наредя да направи нещо, което той никак не иска да прави.
— Ох — въздъхна с усмивка Еймъс. — Добре.
Когато се върнаха при руините, в лагера цареше хаос. Хората трескаво изриваха нещо от входа на кулата, използвайки одеяла и пръчки, както и всякакви други подръчни средства. Из помещенията се носеха раздиращи сърцето вопли, сякаш някой изпитваше неистови болки.
Доктор Окойе ги зърна от входа и изтича да ги посрещне.
— Капитане, имаме сериозен проблем. — Преди той да успее да отговори, тя изрита един от пълзящите в краката му червеи. — Внимавайте!
Холдън я бе наблюдавал поне десетина пъти преди да улавя и прибира за изследване различни образци от местната фауна. Нито за миг не му се бе сторила толкова боязлива. Не можеше да си обясни с какво слузестите червеи бяха променили отношението ѝ.