— Какво става? — попита той.
— Един човек умря — обясни тя. — Същият, който има брак с мъжа и жената, дето се грижат за транспортерите. Високият. Жената се казва Бет. Това е нейният глас, който чувате.
— И по какъв начин е свързано с червеите?
— Слузта, която отделят, е невротоксична — отвърна Елви, ококорила очи. — Той я докосна и почти веднага се парализира. Един от червеите пълзеше по стената до мястото, където са пренощували, и мъжът го сграбчи, за да го хвърли надалече. Докато осъзнае какво се случва, беше мъртъв.
— Божичко! — Еймъс се загледа в пълзящите наоколо червеи с отвращение.
— Някакъв вид защитен секрет? — предположи Холдън.
— Не зная — призна Елви. — Няма как да разберем на този етап. Вероятно не е отровен за другите обитатели на Нова Тера. Никога досега не бях виждала такива животинки. Ако разполагах с моята екипировка за вземане на образци, можех да пратя данните на Луната и да чакам оттам… — Гласът ѝ набираше височина и сила. Тя млъкна внезапно и избухна в плач.
— Права си — рече Холдън. — Въпросът ми беше глупав.
— Не, не бих казала… — поде Елви, но Холдън я заобиколи.
— Къде е Мъртри? — попита той.
— Вътре, организира хората да намерят всички червеи и да ги изхвърлят навън.
— Еймъс, ела — повика го Холдън. — Време е за смяна на приоритетите.
Сред руините страхът бе осезаем като тежка миризма. Половината колонисти бяха обзети от трескава активност, разчистваха помещенията и строяха прегради за червеите. Другата половина седяха на пода, загърнати в одеяла и с равнодушни изражения на лицата. Човешкият ум имаше ограничения във възприемането на заплахите. Границата при всеки бе различна и Холдън не можеше да вини хора, издържали на напрежението повече от трийсет часа. Беше наистина удивително, че не всички бяха изпаднали в това състояние.
Не беше изненадан, когато видя жената на Басиа и синът му да работят с химиците от научната група.
— Доктор Мъртън — поздрави я той с извинителна усмивка.
— Капитане — кимна му тя. Усмивката ѝ бе вяла и много уморена. Като единствен лекар в колонията денят ѝ е бе дълъг и напрегнат.
— Чух за смъртния случай — поде той, но тя го прекъсна с рязък жест към машината за химичен анализ.
— В момента изследваме токсина — заговори. — Малко е вероятно да създадем антитоксин с наличните средства, но ще се опитаме.
— Оценявам усилията ви — рече Холдън. — Но се надявам да ги направя излишни.
— Да не би да ни принудите да си тръгнем? — попита тя и на лицето ѝ се изписа тъжно смирение. — След всичко това…
— Може би не завинаги — каза меко Холдън и положи ръце на раменете ѝ. Бяха съвсем крехки.
Тя кимна бавно и огледа помещението и изцапаните с кал, уморени хора.
— Не бих могла да споря. Не остана нищо, за което да се борим.
„О, не — помисли си Холдън. — Има хора, които винаги могат да намерят нещо, за което да се борят. Като стана дума за това…“
— Трябва да намеря Мъртри — произнесе той на глас.
Лусия посочи коридора зад себе си и Холдън стисна още веднъж окуражаващо рамото ѝ, после се отправи нататък.
В следващото помещение Мъртри бе коленичил и гледаше нещо, приведен над пода. Уей стоеше зад него, смръщила нос в отвратена гримаса и с автомат в ръка.
— Уей — кимна ѝ Еймъс.
— Еймъс — отвърна жената и се ухили.
Холдън се зачуди какво ли става между тях. Дали пък не се разиграва някой флирт? Кога намериха време за това? Но определено се държаха сякаш споделяха обща шега.
— Капитан Холдън. — Мъртри се изправи и го погледна, прекъсвайки разсъжденията му за възможната връзка между Еймъс и Уей. На пода зад него имаше пластмасова купичка, поставена върху червей. Животинчето душеше вътрешността на своя затвор и въртеше сляпата си главица.
— Търсим си приятели? — Холдън кимна към червея.
— Казват, че е добре да опознаеш врага си — отвърна Мъртри.
— Хората говорят какво ли не.
— Да, така е. Как мина разузнаването?
— Както очаквахте — рече Холдън. — Първоначалните съобщения се потвърдиха. Нито една постройка не е оцеляла. Няма дори останки. Всички припаси са изгубени. Можем да синтезираме вода с помощта на машината, но само докато има реактиви. Дъждът носи със себе си радиоактивни отпадъци и вероятно съдържа опасни микроорганизми.
— Ясно. — Мъртри се почеса зад ухото. — Тогава можем да се съгласим с факта, че размирната колония не е жизнеспособна?
— Май това не ви радва особено?
— Надявам се да получа подкрепление от кораба веднага щом бъдат възстановени комуникациите. РЛЕ с радост ще сподели нужните припаси с бежанците.