Той затвори за кой ли път очи, но ги отвори почти веднага. След три часа се отказа, разкопча ремъците и отиде в гимнастическия салон. Атрофиралите му от полета мускули стенеха при всяко по-голямо натоварване. Докато тренираше на един от уредите, извика на екрана образа на планетата. Контурите на Нова Тера бяха променени до неузнаваемост. Цялата планета се бе превърнала в сива равнина, облаци закриваха онова, което се случваше долу. След като изкара пълния цикъл упражнения, той се изкъпа, облече чиста униформа и отиде в офиса. Компютърът бе препълнен със запитвания от различни новинарски служби за събитията на планетата. За някои от тях се съмняваше, че са истински. Прехвърли ги към корпоративния център на Луната. Нека те им отговорят, ако държат. В този момент той знаеше колкото тях.
Провери за връзка с планетата, но сигналът все още не можеше да си пробие път. Провери отново. И отново. Сивата планета мълчеше.
— Нещо ново? — попита арестантката.
— Нищо — процеди Хейвлок. След миг добави: — Съжалявам.
— Аз също — рече тя. — Те ще се справят.
— Надявам се.
— Добре ли сте?
Хейвлок я погледна. За един арестуван саботьор, прекарал няколко дни в килия, тя изглеждаше доста спокойна. Сякаш дори се забавляваше. Той откри, че ѝ се усмихва.
— Освен че съм под стрес.
— Ами да. Съжалявам за това.
— Вината не е ваша — посочи той. — Не вие предизвикахте всичко това.
— Че има ли някой, който да го е предизвикал? — попита тя и в този момент някой се покашля зад гърба на Хейвлок. Главният инженер бе дошъл в офиса. На десния си ръкав имаше лента с военни обозначения.
— Здравейте, началник — поздрави той и се придърпа в помещението. — Чудех се дали ще може да поговорим. Насаме, за предпочитане.
— Пуснете преградата, щом държите — вметна Наоми. — И през нея чувам всичко.
Хейвлок разкопча ремъците и се оттласна към вратата.
— Ей сега се връщам — подхвърли той през рамо.
— Ще те чакам у дома — засмя се Наоми.
Столовата бе изненадващо пуста между смените. Главният инженер си взе чаша кафе, донесе още една и за Хейвлок. Двамата останаха да се реят близо до масата. Навици от времето на гравитацията.
— Ами… ние си поговорихме за това, което стана — поде главен инженер Коенен.
— Така е, и без това няма с какво друго да занимаваме умовете си.
— Смятате ли, че причината може да е… естествена?
— Бих заложил почти на сто процента, че не е — отвърна Хейвлок и се засмя мрачно. — Но, разбира се, това зависи от дефиницията ви за естествени причини. Има ли нещо, което да ви безпокои?
— Не бих искал да прозвучи параноично. Но като че ли изборът на момент бе доста подходящ. Вие, аз и момчетата залавяме човек от екипа на посредника на ООН да извършва престъпление. Хвърляме кучката в ареста. И веднага след това се случва това ужасно природно бедствие, което премества фокуса на вниманието от нея.
Хейвлок отпи от кафето.
— И какво си мислите? Че е било устроено?
— Тези колонисти са тук отпреди нас. Не знаем какво може да са открили и да държат в тайна от нас. А Холдън е работил за СВП. Работил е за онзи шибаняк Фред Джонсън, нали така? По дяволите, говорят, че спял с тази поясна, която докарахме тук. Той не е лоялен към Земята. Нали той отиде на станция Медина, когато там се разпореждаха някакви странни чуждоземни създания? И се върна жив и здрав. За разлика от марсианските командоси, които го последваха. Много е странна цялата тази история, нали?
— Странна в какъв смисъл?
Очите на главния инженер светнаха и той се наклони напред в опит да скъси разстоянието между двамата. Още един жест от света на гравитацията. През следващия половин час той описа още десетина подобни необясними случки. Един от космопехотинците бе умрял от емболия по време на ускорителен режим, тъкмо преди да бъде интервюиран от свой братовчед, работещ за новинарска компания. Друг напуснал служба и отказвал да разговаря за случилото се. Носели се слухове за секретен доклад, в който се предполагало — но се предполагало с голяма степен на сигурност, — че Джеймс Холдън е бил убит на станцията и че това е негов двойник. Би могло да е съвсем реално, като се има предвид какви неща върши протомолекулата с човешкото тяло. Само че този доклад никога не стигнал до обществеността и хората, които са го чели, били подложени на дискредитираща кампания.