Хейвлок посръбваше от кафето и слушаше, кимаше и понякога задаваше въпроси — обикновено за източниците на информация, на които се позоваваше главният инженер. Когато приключиха, Хейвлок обеща да провери информацията и се върна обратно в офиса. На екрана планетата все така бе скрита зад облаци.
— Всичко наред ли е? — попита Наоми.
— Чудесно — въздъхна той и добави след миг: — Изплашени хора, опитващи се да си обяснят събитията с намесата на чужди сили.
Тя се засмя.
— Аха. И аз правя същото.
— Така ли? Как?
— Гриза си ноктите и се моля — рече тя. — Но най-вече се моля.
— Религиозна ли сте?
— Не.
— А дали вие двамата с Холдън не сте тайни агенти на извънземните, взривили планетата като част от поясен конспиративен замисъл, за да отвлечете вниманието на медиите?
Този път Наоми се разсмя от все сърце.
— О, това ли било? Съжалявам.
Хейвлок също се засмя, макар да се чувстваше гузен, че го прави. Коенен беше от неговите. Наоми Нагата бе саботьор и враг. И все пак беше смешно, а и имаше за какво да си говорят.
— Не е чак толкова зле. Теориите за конспирации се появяват, когато хората започват да си мислят, че вселената е прекалено хаотична. Абсурдна. Ако това е заговор, поне има някой, който да дърпа конците.
— Поясните.
— Този път те, да.
— Смятат ли да нахлуят тук и да ме изхвърлят през шлюза?
— Нищо такова — завъртя глава Хейвлок. — Те са добри момчета.
— Добри момчета, които мислят, че аз съм унищожила планета.
— Не, че извънземният двойник на вашия приятел го е направил, за да отвлече вниманието от вас. Не се безпокойте. Вие сте в безопасност. Никой не вярва наистина, че сте маша на протомолекулата. Просто са изплашени.
Наоми се умълча. Беше притиснала с пръсти решетката и си тананикаше тихо. Това не бе мелодията, която Хейвлок познаваше. Той отново провери за съобщения. Още няколко запитвания за коментар. Бележка от един от членовете на охраната, че поясните на „Израел“ са започнали да сядат отделно в столовата и се упражняват заедно в салона. Сторило се подозрително на човека, пратил доклада. Хейвлок си помисли за фургони, заемащи кръгова позиция срещу нападащи индианци. Ще трябва да измисли нещо по въпроса. Ако изобщо му хрумне някоя идея. Радиосигналът все още не можеше да пробие плътните облаци. Анализът на инфрачервените изображения сочеше, че селището долу е било изтрито от лицето на земята. Той се зае да преглежда научните съобщения от Земята. Според първоначалните доклади най-вероятно ставаше въпрос за претоварен термоядрен реактор. След като току-що бе изслушал теорията, че Джеймс Холдън всъщност е нещо друго, приело облика му, беше малко скептичен към подобни идеи.
Когато шест часа по-късно ръчният му терминал светна със запитване от Мъртри, Хейвлок усети, че от раменете му пада огромна тежест. Той прие връзката и на екранчето се появи мътното изображение на шефа на охраната. Образът подскачаше и премигваше, но звукът бе добър въпреки статичния шум.
— Хейвлок, радвам се да те видя. Как са нещата при вас?
— Нямаме оплаквания, сър. Всъщност, чакахме ви да ни потърсите. Отгоре изглеждаше, че през вас преминава ужасна буря.
— Броят на жертвите е минимален — каза Мъртри. — Неколцина колонисти, които не успяха да стигнат навреме убежището, а придошлата вода докара със себе си някакви червеи, които могат да те убият, ако ги докоснеш с гола ръка. Покрай тях загубихме още един. Нашите хора са добре. Лагера го няма.
— Нашия или техния?
— И нашия, и техния. Тук долу всички започваме от нулата.
— Съжалявам да го чуя.
— Защо?
Хейвлок премигна. Усмивката му бе леко нервна.
— Защото току-що изгубихме всичко.
— Не сме изгубили толкова, колкото те — изтъкна Мъртри. — Което си е малка победа. Ще трябва да натоварите на совалката припаси и медикаменти и да ни я пратите долу. Храна. Вода за пиене. Топли дрехи. Но без сглобяеми къщи. Или ако има, сложете от временните, колкото да изкарат седмица.
— Сигурен ли сте? Мога да накарам да изработят портативни заслони, които…
— Не. Никакви постоянни постройки, докато не останат само нашите хора. Освен това ще ви пратим колонисти. Провери дали можете да приемете на борда стотина души. Не е необходимо да разполагат с всички удобства, освен това трябва да бъдат под наш контрол.
— Сър, ще товарим колонисти на „Израел“?
— Махаме ги от планетата и поемаме грижата за тях — поясни Мъртри с усмивка. — Негово светейшество папа Холдън смята, че ме е принудил да се съглася с това. Този човек е умен колкото умряла котка.