Хейвлок изведнъж осъзна, че преградата към килията на Наоми не е спусната и жената чува всяка дума от разговора. Опита се да помисли как да промени темата, без Мъртри да заподозре, че е нарушил правилата.
— Има ли някакъв проблем, Хейвлок?
— Просто си мислех къде да ги сложим, сър — отвърна той. — Ще намерим някакво решение.
— Браво, човече. Ако изиграем картите си правилно, ще разкараме всички колонисти от планетата. Дори да не успеем, ще им бъде ужасно трудно да докажат, че разполагат с жизнеспособно селище. — Мъртри се засмя. — За последните шест часа напреднахме в решаването на кризата много повече, отколкото през цялото време преди това.
Наоми почука с кокалчета по решетките, достатъчно тихо, за да не може микрофонът на ръчния терминал да улови звуците. Беше повдигнала въпросително вежди, но не заговори. Хейвлок се опита да кимне едва забележимо.
— Ами посредническият екип? — попита той. — Холдън и хората му?
— Холдън и Бъртън са невредими. Бъртън за малко не си изгуби главата, когато тръгна да търси изчезналите колонисти, но оцеля. — Мъртри повдигна рамене. — Не можеш да получиш всички хубави неща.
Хейвлок трепна, представил си как биха прозвучали думите на Мъртри в ушите на страничен наблюдател.
— Добре, ще се постараем да натоварим припасите и да пратим совалката по-скоро долу.
— Без постоянни сгради.
— Да, сър. Разбирам.
— Когато совалката си тръгне, ще поискам да вземе и част от нашия научен екип. Най-вече тези, които са се сближили твърде много с местните. Ще съставя списък за евакуация.
— А искате ли да… да приготвя другата совалка за нормална служба? — Хейвлок се надяваше, че Мъртри ще се съгласи да разоръжат импровизираната бомба. Но от другата страна последва мълчание. — Сър?
— Ще се наложи, нали? — изсумтя Мъртри. — Какво пък, добре. Но бъдете готови да я върнете към сегашното състояние веднага щом приключи евакуацията. Не ми се ще да отстъпвам от мерките, които предприехме за изравняване на силите.
— Добре, сър. Ще се погрижа.
— Браво, човече.
Връзката бе прекъсната. Хейвлок се зае да съставя списък с необходимите припаси и хората, които ще са му нужни. Измина минута, преди да посмее да погледне към Наоми. Тя изглеждаше сякаш е изяла нещо полуотровно.
— За тоя тип ли работиш?
— Той е шеф на охраната — отвърна Хейвлок.
— Този човек е змия.
— Просто взема нещата навътре — рече Хейвлок. — Не знаеше, че можеш да го чуеш.
— Ако го знаеше, щеше да съска по различен начин — изгледа го тя. След още малко добави: — Да имате на борда селективни апоптозни катализатори?
— Противоракови средства ли? Разбира се, разполагаме със стандартния набор.
— Ще пратиш ли известно количество долу със совалката?
— Мисля, че антибиотиците и питейната вода ще са им по-нужни…
— Холдън ги взема. На Ерос погълна доста голяма доза лъчение. Не е нещо опасно, когато лазаретът ти е подръка, но на всеки няколко месеца си отглежда по едно ново туморче. Освен ако Алекс не реши да свали „Роси“ долу, насред онази супа.
Вероятно трябваше да откаже. Тя беше негов арестант и не биваше да ѝ прави услуги. Но се бе постарала да не привлича внимание, докато разговаряше с Мъртри. Би могла да го изложи, но не го стори.
— Разбира се — съгласи се той. — Не виждам защо не.
— А за онази мъртва котка…
— Да?
— Много хора са подценявали Холдън през изминалите години — продължи Наоми. — И повечето от тях вече не са сред нас.
— Заплаха?
— Предупреждавам те да не правиш грешката, която прави твоят началник. Стана ми симпатичен.
Събирането на припасите се оказа лесно. Всички на борда чакаха с нетърпение възможността да направят нещо. Храна, питейна вода, полифибрени одеяла и медицински средства — включително кутия с противоракови лекарства с името на Холдън, изписано отгоре — препълниха хангара на совалката, така че вратите едва се затвориха. Хейвлок не сваляше поглед от датчиците в очакване облаците да изтънеят достатъчно, за да се покажат бледите светлинки на Първо кацане. Трябваше да мине известно време, преди да си припомни с шок, че тези светлини няма да грейнат отново. Че са изчезнали. Хейвлок не бе слизал на повърхността. Никога не бе виждал с очите си Нова Тера. Но мисълта, че единственото човешко селище долу е било унищожено, не му даваше покой.
— Совалката очаква разрешение за спускане — обади се пилотът по общия канал.