— Тук капитан Маруик. Имате разрешение. Успешно кацане.
Хейвлок наблюдаваше на монитора как соплата на совалката бълват пламъци и малкият кораб се отделя от „Израел“. Ако имаше опасности, те щяха да са от турбуленциите в долните слоеве на атмосферата. Когато слязат сред облаците, помисли си Хейвлок.
Скоро след това совалката се смали до малка светла точка на фона на тъмните облаци. Идващата от борда ѝ информация потвърждаваше, че полетът върви нормално. Турбуленциите се оказаха по-силни, отколкото Хейвлок бе очаквал, но не чак толкова страшни. Но със спускането надолу…
Изведнъж сигналът изчезна. Хейвлок превключи на визуално наблюдение и пред очите му яркият пламък на двигателя на совалката избледня. Остана само облак дим на мястото, където бе възникнал взривът. Шокът от случилото се, ужасът бе като удар в корема. Едва забелязваше трепкащите светлини на „Израел“ и тихото бръмчене на въздушните рециклатори.
— Хейвлок? — повика го арестантката. — Хейвлок, какво става? Да не се обърка нещо? Защо всичко се рестартира?
Той не ѝ обърна внимание, наклонен над екранчето на терминала. Совалката бе мъртва, сипещ се дъжд от пламтящи отломки върху далечната повърхност на Нова Тера. Но на екрана се виждаше нещо. Едва различима линия, преминаваща през дима от отломките до мястото, където бе избухнала. Нещо бе свалило совалката. Първата му мисъл бе за „Барбапикола“. Втората — за „Росинант“. Той извика на екрана орбиталното проследяване, опитвайки се да разбере в кой момент вражеските кораби са предприели действията си, но единственото, което пресичаше линията в момента на взривяването на совалката, бяха дузината луни на Нова Тера…
Устата му бе пресъхнала. Едва сега чу тревожния вой на алармата и осъзна, че се е задействала от известно време. Откакто е избухнала совалката, помисли си той. Така предполагаше. Наоми Нагата викаше нещо от килията, опитваше се да привлече вниманието му, да го накара да ѝ говори. Той повика по приоритетния канал капитан Маруик. В продължение на едни дълги пет секунди капитанът не отговаряше.
— Беше луната — докладва Хейвлок. — Говоря за совалката. Свалиха я с нещо, изстреляно от една от онези луни.
— Видях го — потвърди Маруик.
— Какво, по дяволите, е това? Някакво извънземно оръжие? Да не би планетата да разпъва нещо като отбранителна система?
— Не мога да знам.
— Ще ми трябват всички данни от инцидента. От всички датчици. Искам да ги пратя на Земята и да ги прехвърля долу на Мъртри и хората от научния екип. Нека станат достояние на всички членове на екипажа. Сега се нуждаем от всякаква възможна информация — от всичко, до което можем да се доберем.
— Колкото до мен — рече капитанът, — имам си предостатъчно ядове, но веднага щом мога да отделя време…
— Това не беше молба — прекъсна го Хейвлок.
Когато Маруик заговори отново, гласът му бе хладен.
— Сър, не зная дали сте забелязали, но в момента сме на аварийно захранване.
— Ние… ние какво?
— На аварийно захранване. Акумулатори.
Хейвлок огледа помещението. Все едно го виждаше за пръв път. Бюрото, шкафа с оръжие, килиите. Наоми го наблюдаваше с изражение на зле сдържана тревога.
— То… и по нас ли е стреляло?
— Не, доколкото мога да установя — отвърна капитанът. — Със сигурност няма пробойни по корпуса.
— Тогава какво става?
— Реакторът ни се изключи — съобщи спокойно Маруик. — И изглежда, не иска да се рестартира.
33.
Басиа
— Какво означава това? — попита Басиа.
— Ами — завъртя глава Алекс, — сложничко е, но тези малки горивни пръчки влизат в магнитни бутилки и там се разпалват от лазерни горелки. Това предизвиква термоядрена реакция в атомите, при която се отделя огромно количество енергия.
— Майтапиш ли се с мен?
— Не — рече Алекс. — Е, може би малко. Какво всъщност ме питаше?
— Ако реакторът ни е изключил, дали няма да катастрофираме? Корабът ли е повреден? Или някоя от системите? Какво означава това?
— Успокой конете — вдигна ръка Алекс. Седеше в пилотското кресло и ръцете му се мърдаха трескаво над пулта. — Да — въздъхна той накрая. — Реакторите на „Израел“ и „Барб“ също са изключени. Това е доста по-лошо за тях, отколкото за нас.
— Фелсия… дъщеря ми е на „Барбапикола“. В опасност ли е?
Алекс продължаваше да чука с пръсти по таблото, толкова бързо, че Басиа не успяваше да проследи движенията му. Докато работеше, той цъкаше с език. Басиа бе толкова изнервен от напрежение, че искаше да закрещи и да се нахвърли върху лаконичния пилот.