— А, здравей. Алекс ми е оставил съобщение, но напоследък връзката е доста спорадична. Той… ааа, наблизо ли е?
Басиа неволно се разсмя.
— Мога да го повикам.
— Чудесно, аз ще…
— Здрасти, капитане — обади се Алекс. Беше леко задъхан. — Извинявай, малко се забавих, докато стигна пулта. Когато се обади, бях затънал до лакти в мрежата на „Роси“.
Басиа се пресегна да изключи своя микрофон и да ги остави да разговарят, но пръстът му увисна на милиметри над копчето. Джеймс Холдън беше на линия. Вероятно ще обсъждат с Алекс изключените реактори. Чувствайки се като воайор, Басиа остави линията отворена.
— Има ли проблем? — попита Холдън.
— Да, не се активира термоядрената реакция — отвърна Алекс и въздъхна шумно.
— Ако това е някаква шега, не я разбирам.
— Не е шега. Току-що разглобих целия реактор на части. Инжекторите работят, горивните пръчки се спускат, лазерните горелки се задействат, магнитната бутилка е стабилна. Всички части на реактора функционират без проблеми. Само че не става реакция.
— Проклятие — изруга Холдън. Дори Басиа долови отчаянието в гласа му. — Само при нас ли е така?
— Не — каза Алекс. — Горе всички летим на акумулатори.
— Колко дълго?
— Дори само с акумулатори мога да задържа „Роси“ достатъчно високо, за да умре от старост, преди да падне, или да я спусна на планетата и да я паркирам. „Израел“ има около десетина дни, зависи какви са им запасите. Но там също така има тонове хора, които дишат въздух, така че акумулаторите им ще се изтощят по-бързо. С „Барб“ положението е най-тежко. Същите проблеми, но по-кофти кораб.
Басиа неволно стисна зъби, но запази мълчание.
— Нашият призрачен приятел каза, че имало защитна мрежа — съобщи Холдън. — Термоядрената им станция се взривила и са се задействали старите автоматични защити.
— Те май не обичат големи енергоизточници до техните неща — отвърна също така мъгляво Алекс. Басиа имаше чувството, че говорят за нещо от миналото, но не разбираше за какво.
— Чухме, че свалили совалката с припасите — продължи Холдън. — Така че тук имаме няколкостотин души, още толкова горе и всички ще измрем, защото планетарната защита не ни позволява да си помогнем едни на други.
— „Роси“ има достатъчно енергия да се приземи, ако имате нужда от нас — повтори Алекс.
Басиа искаше да му изкрещи: „Не можем да се приземим, дъщеря ми е тук!“.
— Те свалиха совалката — повтори Холдън. — Не рискувай моя кораб.
— Ако не успеем да ви пратим припаси, ние двамата с Наоми скоро ще станем твои наследници.
— Но докато това се случи, аз ще ти казвам какво да правиш — тросна се Холдън. Гласът му бе суров, но в него се долавяше привързаност.
— Разбрано — каза Алекс. Не звучеше обидено.
— Знаеш ли — продължи Холдън, — имаме нещо като инженерен проблем. И най-добрият инженер в цялата слънчева система е затворен на другия кораб. Защо не ги потърсиш и не им го обясниш?
— Ще го направя — обеща Алекс.
— А аз ще видя можем ли да помогнем с нещо от тази страна.
— Милър — произнесе Алекс. Басиа нямаше представа за какво говори.
— Аха — рече Холдън.
— Пази се там долу.
— Разбрано. А ти ми пази кораба. Край на връзката.
— Виж — говореше Алекс, като се сдържаше да не се развика, — проверих всички сметки. Губите височина. Може да отнеме две седмици, ако имате късмет, но този кораб ще достигне атмосферата и ще изгори.
— Чух те още първия път — отвърна лицето от другата страна. Лицето на човек на име Хейвлок. Алекс се бе свързал с него след разговора с Холдън. Преди това бе отскочил до машинното и се бе върнал с чиста униформа и сресана коса. Имаше официален вид. Но това явно не впечатляваше особено Хейвлок.
— Така че стига сте шикалкавили и ми пратете Нагата, за да потърсим някакъв начин да се измъкнем от това — настоя Алекс.
— Точно тук мненията ни се разминават — възрази Хейвлок с напрегната усмивка. Беше нисък и набит, с бледа кожа и къса подстрижка по армейски. За Басиа, човек живял под властта на две различни вътрешнопланетни управления, образът му говореше: „Зная как да бия хора. Не ме карай да ти показвам“.
— Не разбирам защо… — поде Алекс.
— Да — прекъсна го Хейвлок. — Всички ще се ударим в планетата, ако не успеем да пуснем реакторите. Съгласен съм. Не ми е ясно обаче как освобождаването на арестанта ще помогне за решаването на проблема.
— Защото — изтъкна Алекс, като произнасяше бавно всяка дума — втори капитан Нагата е най-добрият инженер, с когото разполагаме. Ако някой изобщо може да се справи с проблема и да ни спаси задниците, това е тя. Затова спри да държиш потенциалното решение на нашите проблеми в ареста. — Той се усмихна на камерата и добави. — Ти, инатлив идиот.