— Вероятно не — каза Милър и вдигна рамене в познатия поясен жест.
— Добре, дори да предположим, че слънцето ще продължи да грее, пак сме загазили здравата. Корабите не могат да ни спускат припаси, а без реактори в близкото бъдеще ще започнат да падат от орбита.
— Точно така.
— Поправи го — настоя Холдън и пристъпи с рязко движение към него.
Милър се разсмя.
— Ако не заради нас, направи го за себе си — продължи Холдън. — Това, което ни свързва с теб, минава през „Роси“. Корабът също е обречен. Ако не за друго, поправи го заради това. Не ме интересува защо, просто го направи.
Милър свали шапката си и погледна към небето, тананикайки си мелодия, която Холдън не позна. Сипещият се дъжд се стичаше на капки по лицето му. Но също така дъждът валеше право през него. Това пробуди отново болката в главата на Холдън и той отмести очи.
— Какво според теб бих могъл да направя? — попита Милър. Поне не му беше отказал.
— Ти ни измъкна, когато бяхме блокирани в бавната зона.
— Човече, докога ще ти повтарям? Аз съм само щанга. Проблемът със защитната система на станцията се оказа лесен за решаване. Тук нямам никакъв контрол. Или почти никакъв. Тази система се разпада. Това, че половината планета пострада от взрива, може да не е краят.
— Още взривове ли се очакват? Какво друго е останало?
— Мен ли питаш? — разсмя се Милър.
— Но ти си част от всичко това! Тази проклетия, създадена от протомолекулата. Ако ти не можеш да я контролираш, тогава кой?
— Има един отговор, но няма да ти хареса.
— Никой — досети се Холдън. — Искаш да ми кажеш, че никой.
— Питаш за това, което се задейства в отговор ли? Ами то просто си изпълнява програмата. Ако „Росинант“ зареди и изстреля торпедо по някого, какви са шансовете една щанга в машинното да върне торпедото обратно? Ето с кого говориш.
— По дяволите, Милър! — избухна Холдън, но гневът му се изпари на средата на изречението. Не беше толкова забавно да си избраник и пророк, когато боговете са склонни към безсмислено насилие, проявяват непредсказуеми капризи, а говорителят им е обезумял и лишен от сила. Дъждът под дрехите му бе започнал да се стопля и Холдън имаше чувството, че тялото му е покрито със слуз.
Следователят сведе глава и се намръщи. Мислеше.
— Има възможност да се промъкнете покрай тях — съобщи накрая.
— Как?
— Ами, защитата се задейства от заплаха. Значи, постарайте се да не бъдете заплашителни. Знаеш, че мрежата става особено чувствителна, когато наблизо има източници на силна енергия.
— Вече ги няма — каза Холдън. — Да, совалката има реактор. Но той не е толкова мощен, колкото корабните.
— Освен това трябва да сте бавни. Не съм сигурен дали тукашната защита реагира на кинетична енергия, но ще е по-безопасно да приемем, че е така.
— Добре — кимна Холдън и за миг почувства облекчение и надежда. — Добре, може да поработим над това. Храна, филтри, лекарства, би трябвало да успеем да ги свалим, без да раздразним никого. Ще ги хвърлим с метеобалони и парашути. Могат да се справят с това на орбита.
— Е, поне си заслужава да опитат — отвърна Милър без особен ентусиазъм. — А сега да поговорим за онова мъртво петно, което трябва да посетя на север. Това също няма да ти хареса, но не виждам друг начин да… — Той изчезна.
— Капитане — повика го Еймъс, който се бе появил зад ъгъла. — Съжалявам, че те прекъсвам, но готината биоложка те търси.
— Биоложка? — погледна го объркано Холдън.
— Е, по-добре, отколкото да те търси геологът, нали?
— Какво иска?
— Ами да ти прави още мили очички, може би? — предположи Еймъс. — Откъде, по дяволите, мога да знам?
— Не се дръж като говедо.
— Тогава иди и я попитай сам.
— Добре — въздъхна Холдън. — Но първо ми трябва Мъртри. Да си го виждал?
— За последно го мярнах да направлява трафика през входната врата — отвърна Еймъс. — Искаш ли да дойда с теб?
Холдън забеляза, че Еймъс машинално слага ръка на пистолета, докато задаваше въпроса.
— С какво друго се занимаваш?
— С наглеждане на червеите убийци.
— Продължавай. Аз ще ида да поговоря с Мъртри.
Еймъс го възнагради с насмешливо козируване и се отправи към входа на кулата. Холдън извади ръчния терминал и прати на Алекс кратко съобщение за новия им план за спускане на провизии. Както Еймъс каза, завари Мъртри при входа на кулата да разговаря с неколцина охранители.
— Открихме някои заровени основи — говореше Уей и сочеше с пръст към мястото, където преди бе селището.
— Но ако там няма мазета, не виждам какво ще намерим вътре.