— Ами мините? — попита я Мъртри.
— Тези, които не са пълни с кал, са потопени под водата — рече Уей.
— Хм. — Мъртри я погледна с мрачна усмивка. — Имаме ли хора, които знаят как да задържат дъха си?
— Да, сър.
— Тогава, войнико, прати ги да проверят дали е останало нещо полезно под водата.
— Да, сър — отвърна Уей и козирува отривисто. Тя и другите двама охранители хукнаха да изпълняват заповедта и Холдън остана насаме с Мъртри.
— Капитан Холдън. — Мъртри не свали от лицето си празната усмивка.
— Господин Мъртри.
— С какво мога да ви помогна днес?
— Мисля, че имам решение за проблема с припасите — заяви Холдън. — Ако искате да работите с мен по това.
Усмивката на Мъртри вече не бе така напрегната.
— То е доста напред в списъка ми с важни неща. Да чуем какво предлагате.
Холдън го запозна накратко с хипотезата за извънземната защитна система, която проследява високоенергийни източници, и възможността да пуснат метеобалони и парашути. Описа накратко и преживяванията си в бавната зона, когато човечеството за първи път се бе доближило до порталите. Мъртри стоеше неподвижно, докато го слушаше, и изражението му не се промени и с милиметър. Когато Холдън приключи, той кимна веднъж.
— Ще се обадя на „Израел“ и ще им кажа да се заемат с подготовката на пакетите — обеща той.
Холдън въздъхна облекчено.
— Трябва да призная, че донякъде очаквах да чуя възражения от вас.
— Защо, капитане? Аз не съм чудовище. Ще убия, ако е необходимо, за да си свърша работата, но вашият господин Бъртън би направил същото. Всички тези хора, обречени да умрат в следващите дни, не помагат с нищо на каузата ми. Искам само колонистите да си заминат веднага щом решим проблема с реакторите.
— Чудесно — кимна Холдън, но добави: — Всъщност не ви е грижа за тях, нали? През цялото време се борехте с тях. Сега сте готов да им помагате само за да може по-бързо да ги разкарате оттук. Ще бъдете също толкова щастлив, ако измрат.
— Вярно е, че това ще реши проблемите ми — потвърди Мъртри.
— Исках само да съм сигурен, че знаете, че аз зная — произнесе отчетливо Холдън, като си спести обръщението „задник“, което бе приготвил за средата.
Откри Еймъс при група местни, тръгнали на лов за червеи. Използваха усукани връхни дрехи и празни контейнери, за да запушат малките отвори в стените на руините. Бяха спуснали завеси на прозорците и бяха изкопали дълбока канавка пред входа. Канавката бе пълна с кална вода и червеите предпочитаха да я избягват.
Без да каже нищо, Холдън се присъедини към разширяването на канавката. Неприятна работа — заради дъжда, лепнещата кал и потта по кожата му. Копаеха с импровизирани инструменти, изработени от рейки на палатки, които се разпадаха периодично и трябваше отново да бъдат сглобявани. Почвата беше твърда и камениста, натежала от влага и примесена с трупове на червеи. Беше от онзи тип тежка и неблагодарна работа, която прогонва всички останали мисли. Холдън забрави за затворената в ареста Наоми, за собствената си неспособност да спаси планетата и за дебнещата на орбита смърт.
Какво по-добро в този момент?
Керъл Чиуиуи го помоли да потърси едно платнище, което бяха оставили от другата страна на кулата, и Милър развали всичко, като се появи в мига, когато Холдън се изгуби от очите на другите.
— … попаднем в мрежата за транспорт на материали — произнесе той, сякаш и за миг не бе млъквал. — Мисля, че можем да я използваме, за да се преместим на север, където е мястото, което търсим, или поне достатъчно близо.
— По дяволите, Милър, тъкмо те бях забравил напълно.
Милър го огледа с критичен поглед и поклати глава.
— Изглеждаш ужасно, човече.
— Виждаш ли на какво съм готов да се подложа за малко спокойствие?
— Впечатляващо. Е, кога можем да тръгнем?
— Ама ти не се отказваш — въздъхна Холдън. Той прекоси площадката и се наведе над платнището на земята. Беше покрито с мъртви червеи. Сграбчи го за единия край и го вдигна бавно, за да го изтърси от червеите. Милър го следваше с ръце в джобове и го гледаше как работи.
— Внимавай, там има един — посочи той червея убиец близо до пръстите на Холдън.
— Виждам го.
— Няма да си полезен за мен, ако умреш.
— Казах, че го виждам.
— Та, за пътуването на север — продължи Милър. — Не съм сигурен каква част от мрежата за транспорт на материали работи, така че пътуването няма да е лесно. Ще трябва да тръгнем при първа възможност.
— Мрежата за транспорт на материали?
— Голяма подземна транспортна система. По-бързо е от ходенето. Готов ли си да тръгваме?