Червеят пропълзя към пръстите му и Холдън изпусна платнището с ругатня.
— Милър — рече той и се завъртя рязко към него. — И през ум не ми минава да се занимавам с твоите глупости точно сега.
Старият детектив успя да си придаде оскърбен вид, преди да повдигне рамене.
— Може да помогне.
— Какво може да помогне? — попита Холдън.
— Отиването на север. Това, което е там, каквото и да е то, изглежда, заглушава мрежата. Може да го използваме, за да убием защитните системи и да разблокираме кораба ти.
— Ако ме лъжеш, за да ме принудиш да направя каквото си наумил, кълна се, че ще накарам Алекс да изтърбуши „Роси“ и да открие онзи мъх или водорасло, с което си свързан, а след това да го мине с огнехвъргачката.
Призракът се намръщи, но не отстъпи.
— Не те лъжа, защото не твърдя нищо със сигурност. Това мъртво петно е точно каквото казвам, че е. Мъртво петно. Останалото са само предположения. Все пак е повече, отколкото имаме в момента, нали? Помогни ми и ако има начин да го направя, и аз ще ти помогна. Само така може да се получи.
Холдън изрита червея от края на платнището, вдигна го и продължи да изтърсва мъртвите гадини.
— Не мога, дори да исках — рече той. — Не и докато не се уверя, че колонистите няма да измрат. Почакай да уредим въпроса с припасите и да осигурим на всички свястно убежище от червеите убийци, тогава ще поговорим пак за това.
— Става — съгласи се Милър и след миг изчезна в облак синкави светулки. Един от колонистите, висок мършав поясен с тъмна кожа и удивително бяла коса, се показа зад ъгъла.
— Как я караш? — попита той. — Чакахме да се върнеш.
— Извинявай. — Холдън изтръска още веднъж платнището и с помощта на поясния го сгъна.
Само че бе престанал да мисли за тях като за поясни. Тези хора живееха на планетата, в слънчева система на другия край на галактиката спрямо тяхното Слънце. „Поясен“ вече нямаше предишното значение. Сега се наричаха колонисти. И някой ден, ако успеят да останат на Ил, щяха да наричат планетата свой дом. Да станат какви? Иляни?
— Докторицата те търси.
— Лусия?
— Не, не, оназ другата женка.
— Уф, добре, Еймъс също ми каза — отвърна Холдън. — Ще ида да видя какво иска.
Поясният, илянинът, промърмори още веднъж „женка“ под носа си и плю настрана. Холдън пое под дъжда, покрай пълните с вода канавки, прескачайки мъртвите червеи. Той прескочи последната канавка преди входа, изстърга калта от обувките си и тръгна по коридора към централната зала. Лусия беше там и работеше с научния екип, занимаващ се с пречистването на вода. Тя му отправи напрегната усмивка и Холдън я доближи, смутен от факта, че другите не му обръщаха внимание.
— Холдън. Искам да кажа… аа… Джим… — Елви внезапно изникна пред него. — Имаме ли проблем?
— Няколко — отвърна Холдън.
— Не, питам за някой нов. Защото след около четири дни всички в колонията ще ослепеят.
35.
Елви
Холдън премигна, поклати глава и после се разсмя. Елви не знаеше дали да се притеснява за него, или да се обиди, защото е помислил, че се шегува. Всъщност накрая реши, че му се възхищава. Боеше се да не го ядоса. Беше чувала за хора, които се смеят пред лицето на опасностите и сега виждаше точно това. Тя приглади с длани комбинезона си, осъзнавайки колко е мръсен, колко мръсни са всички.
— Този ден просто не се предава — въздъхна Холдън. — Е, защо ще ослепеят?
— Заради облаците — обясни Елви. — По-точно заради това, което е в тях. Те са зелени. Искам да кажа, не са… — Тя кимна към прозореца и ниското оловносиво небе. — Обикновено са зелени. Има един фотосинтезиращ микроорганизъм, който прекарва част от цикъла си на живот сред облаците и изглежда, е доста широко разпространен около планетата, защото дъждът, който вали, го носи със себе си. Преди климатът е бил предимно сух, та вероятно шансовете за контакт са били значително по-малки. Но след проливните дъждове и наводнението почти всички са в допир с него. Освен това е с добра поносимост към солена среда.
Анализаторът издаде предупредителен сигнал и Елви пристъпи машинално, без да сваля очи от Холдън. Но Файез, Лусия и един от останалите колонисти вече вдигаха торбичката с чиста вода и поставяха друга на нейно място.
— Това проблем ли е? — учуди се Холдън. — Каква е връзката със солта?
— Ние сме солени — отвърна Елви и се смути от нескопосания израз. Размахваше неловко ръце, сякаш не знаеше какво да прави с тях.
— Очите — промърмори Холдън.
— Лусия е наблюдавала един такъв случай преди бурята. Когато микроорганизмът попадне в човешкото око, той се озовава в напълно нова среда, която обаче понася добре. Дори показва увеличена склонност към растеж. Скоро след това препречва пътя на светлината към ретината и…