Имаше някои сходства с животински царства, които бе изучавала. Мастни граници около клетките например, които ѝ се сториха чудесно конструктивно решение, също като зрението или летенето. Изглежда, вършеха нещо подобно на митотично делене, макар че понякога клетките се деляха на три вместо на две части, а тя не знаеше защо. Забеляза и други аномалии — концентриране на активирани от фотони молекули, което не ѝ се струваше особено логично.
Но което беше по-лошо, не можеше да мисли за това. Не можеше да се съсредоточи. Всеки път, когато мисълта ѝ избягваше, тя се насочваше към Джеймс Холдън. Звукът на гласа му, неговият отчаян и непоколебим смях, очертанието на тялото му. Той я преследваше в мислите. Тя осъзна, че е прелистила четири страници химични данни, без да има и най-малка представа какво е прочела, отпусна се назад и изруга.
— Проблеми? — подхвърли Файез и се подаде на прага. Косата му беше сресана назад, лицето му бе посивяло от изтощение и изцапано със засъхнала кал. Тя се зачуди колко време е минало, откакто бе спала. Или се бе хранила — като стана дума.
— Да.
Той приклекна до арката, зад която започваше коридорът. Оттатък цареше мрак. Значи беше нощ. Не беше забелязала.
— Какво е този път? — поинтересува се Файез. — Пак ли е нещо от типа на „о, божичко, скоро ще умрем“, или засега ни се е разминало.
— Трябва да намеря капитан Холдън.
Файез разпери ръце.
— Разбира се, че трябва.
— Трябва да се отърва от съмненията.
Файез застина и изцъкли очи.
— Не, Елви. Не, не трябва.
— Трябва — повтори тя. — Зная, че не е редно, но за мен най-важното сега е, че го обичам. Това ме отвлича, пречи на работата ми. Опитвах се да не му обръщам внимание, но не помага. Затова ще ида при него и ще го обсъдим. Само за да решим…
— Не, не, не — размаха ръце Файез. — О, не. Това е ужасна, ужасна идея. Не го прави.
— Ти не разбираш. Не искам да го правя, но трябва да намеря начин да се съсредоточа, и чувствата ми… моите чувства към него…
Тя се изправи. Сега, след като го каза, беше повече от ясно как трябва да постъпи. Той спеше в една от страничните стаи. Еймъс вероятно беше там да го пази. Би могла да помоли да се види с него насаме. И след това да му разкрие чувствата си. Да се освободи от бремето. Сега вече разбираше какво значи това. Ще се освободи, а той ще е мил и внимателен и няма да ѝ се присмива. Тя ще…
— Елви! — повика я Файез. — Моля те, моля те, не го прави. Ти не си влюбена в Джеймс Холдън. Изобщо не го познаваш. Нямаш представа каква е връзката между образа му в съзнанието ти и истинския мъж, ти никога не си срещала истинския мъж. Той е известна личност и работи тук. Това е всичко.
— Ти не разбираш.
— Напротив, разбирам много добре. Ти си изплашена до смърт, самотна и възбудена. Елви, чуй ме. Попаднала си в една от най-стресиращите среди за последните две години. Първо, спуснахме се на непозната планета. После се оказа, че на непознатата планета има някакви хора, които искат да ни убият. Те взривиха совалката. А сега се опитваш да ни спасиш от гадните червеи, които могат да те убият само с едно докосване, докато същевременно се чудиш как да спреш нашествието на ядящите очи микроорганизми. Никой не може да запази здрав разсъдък в подобна ситуация.
— Файез…
— Не! Изслушай ме. Досега се справяше добре, защото не обръщаше внимание на страховете си и се съсредоточаваше върху работата. Успяваше да се държиш по цяла нощ будна и аз ти се възхищавам за това. Но ти си бозайник, Елви. Ти си социално животно, което получава увереност от докосване, и тъй като не си любещ пудел, това означава секс. Вече две години избягваш романтични връзки с колеги, докато всички ние се чифтосвахме и сменяхме партньори, защото сме самотни и изплашени, и това е начинът, по който приматите се успокояват едни други. Всички освен теб го правеха.
— Аз не…
— И ето те тук, изнервена до такава степен, че даже не го осъзнаваш, когато се появява Джеймс Холдън, спасител на вселената, и разбира се, всички бентове в теб се отприщват. Но не заради него, а заради теб. И ако идеш да си изяснявате отношенията, или ще завършите в леглото, или ще се върнеш разплакана и всичко ще се обърка още повече.
Елви усети, че долната ѝ челюст е увиснала, а юмруците ѝ са свити. Файез се подпря на коляно, но не се изправи. Пресегна се с ръка да запречи изхода, намръщи се и я дръпна. Когато заговори отново, гласът му бе по-мек и внимателен.