При нулева гравитация сълзите не капеха, а полепваха върху очите и оставаха там. Той вдигна ръкав и ги изтри, ала не успя и се наложи да разтърси глава. Отне му около минута да възстанови пресекливото си дишане.
— Е, ти сигурно доста си се забавлявала — рече огорчено.
— Не — отрече тя. — Но ако имаш чиста кърпичка, би ми послужила. Тази униформа не попива добре влагата.
Той я погледна и видя, че нейните очи също са влажни. Поколеба се, разкопча ремъка, взе една хартиена кърпичка и ѝ я подаде. Наоми притисна кърпичката към очите си и изчака водата да попие в меката повърхност.
— Изплашен съм до смърт — призна Хейвлок.
— Аз също.
— Не искам да умра.
— И аз не искам.
— На Мъртри не му пука.
— Така е — кимна Наоми. — Не му пука.
Още думи се надигаха в гърлото му, задушаваха го. За един кратък миг бе почти сигурен, че ще се разплаче. Беше твърде уморен. Твърде дълго бе работил под стрес. Ставаше емоционално лабилен. Сантиментален. Буцата на гърлото му не искаше да изчезне.
— Мисля — произнесе той, като се бореше с всеки звук, — че не случих с подходящия договор.
— Следващия път ще знаеш по-добре.
Тя пъхна пръсти през решетката и той ги притисна между своите. Известно време двамата останаха да се поклащат така във въздуха — арестантката и нейният тъмничар, поясният и землянинът, служителят на корпорацията и саботьорът. Нищо от досегашното вече нямаше същото значение.
37.
Елви
Данните и анализите прииждаха на хаотични пакети, някои от експертните системи на „Израел“, други от работните групи на РЛЕ на Луната, Земята и Ганимед. Нямаше и помен от синтез, нито от лесно смилаема сводка на находките. Вместо това само мнения и хипотези, предложения за нови изследвания — само дето не разполагаха с каквато и да било екипировка, за да ги провеждат — и анализи на данни. Между медицинските доклади на Лусия за ранните случаи сред колонистите и наблюденията на Елви след потопа имаше предостатъчно информация, за да подхранва хиляди теории, но и твърде оскъдна, за да се стигне до някакви заключения. Сега Елви бе шефът на местната работна група и единственият човек във вселената с достъп до обектите, подложени на наблюдения, и най-новата информация.
Червеите убийци имаха относително прост строеж. Токсичната съставка бе сложен въглероден пръстен с азотно покритие, показващо далечно сходство с тетродотоксина, и изглежда, бе част от двигателната система на червея, а не средство за борба с по-силен противник. Как точно преминаваше в кръвта, си оставаше загадка, но червеят разполагаше с половин дузина r-хирални елементи, които все още никой не си бе направил труда да изследва задълбочено. Каквито и нови познания да бяха натрупали с последните си изследвания, за Елви всички необходими отговори бяха налице: невротоксин, без антидот, важното е да не ги докосват. Точка.
Очната флора, от друга страна, бе далеч по-комплексна. Лабораториите на Луната и Ганимед работеха с водораслови модели, третиращи растежа като на организми нашественици, проникнали в напълно незащитена среда. Земните работни групи твърдяха, че фотосензитивната минерална структура е по-добър модел. Опирайки се на минималните медицинско-биологични данни, оцелели след бурята, експертната система на „Израел“ предположи, че слепотата се дължи по-малко на чуждата маса в очното тяло и повече на начина, по който живите организми разпръскват светлината. Това беше добра новина, защото предполагаше, че убиването на организма и разпадането на оптично активните му структури ще доведе до сравнително бързо възстановяване на функциите. В очните тела щяха да останат отделни частици, но хората по правило носеха какво ли не в тях, без да им пречи особено, тъй като мозъкът съумяваше да компенсира нарушената картина.
Оставаше обаче открит въпросът как да ги убият. А не разполагаха с време. Забелязваше се значително повишение на белите кръвни телца, което показваше, че човешкият организъм се опитва да се прочисти от нашествениците. Но засега не успяваше.
За Елви симптомите започнаха с лек сърбеж около клепачите, почти като обичайните алергии у дома. После се появиха лека бяла пелена и главоболие. След още шест-седем часа тя забеляза, че вижда света размазано и в зеленикав воал. Тогава вече знаеше със сигурност, че скоро ще ослепее.
Опасенията от назряващото бедствие променяха бързо бежанския лагер в пределите на руините. Хората, отделили се в по-страничните помещения, сега се бяха прибрали при другите. Нуждата от лично пространство и усамотение отстъпваше място на страха от червеите и времето, на ужаса от задаващото се пълно инвалидизиране. Сгъстяването на популацията си личеше най-вече по общата глъчка. Разговори на висок глас, които не секваха, докато Елви се опитваше да продължи изследванията си, създаваха атмосфера като на оживена гара. Понякога бе успокояващо да чува всички тези човешки гласове около нея, друг път я дразнеха. В повечето случаи просто не им обръщаше внимание.