— Или с толкова, че да може нашата имунна система да ги засече и да ги изрита навън — посочи Лусия.
— А може ли да го прави? — намеси се Файез. — Мислех си, че тези гадинки притежават съвършено различен биологичен строеж. Може ли нашата имунна система да работи с тях?
— Недостатъчно ефективно — призна Лусия. Гласът ѝ издаваше умора. — Но ако бурята е гъмжала от тях, били са в състояние да ни смажат със своята численост.
— И след това — кимна Елви — са се заразили всички.
— Да — потвърди Лусия. — Само че не.
Елви отвори очи. Лусия се усмихваше.
— Добри и лоши, нали не си забравила? Имаме един човек без никакъв растеж.
— Никакъв?
— Дори и да е много забавен, зная за какви ранни симптоми да гледам. Няма ги.
— Възможно ли е той… да не е бил изложен на заразата?
— Бил е изложен.
Елви усети, че в гърдите ѝ се надига радост. Беше като да получиш неочакван подарък. За миг помещението бе озарено от светкавица и тя се зачуди дали преди стените са били толкова зелени.
— Значи си имаме едноок, който ще ни стане цар? — възкликна Файез. — Това е по-добре от нищо, но все пак не решава проблема.
— Откривали сме неведнъж лечения и ваксини срещу всякакви заболявания, като изучаваме хора, които притежават вроден имунитет — изтъкна Елви. — Това е начало.
— Така е — съгласи се Файез и разтърка очи. — Съжалявам. Напоследък не съм в най-добрата си форма. Сигурно е заради постоянния стрес.
Елви се засмя, макар шегата да беше тъжна.
— Той съгласен ли е да го изследваме? — попита тя.
— Че кой го пита? — обади се Файез.
— Не съм имала още възможност да му предложа — отвърна Лусия. — Достатъчно трудно бе да извършим първоначалния скрининг.
— Защо? — погледна я Елви. — Кой е той?
Холдън стоеше при входа на голямата зала. Дрехите му бяха покрити с полузасъхнала кал — като на всички наоколо. Кал, изтощение, сълзи и страх, това бе сега животът на колонистите от Първо кацане и служителите на РЛЕ. Косата му бе мазна и сплъстена. Страните му бяха обрасли с брада, която се спускаше надолу до шията. Отслабващото ѝ зрение не долавяше белезите на възрастта и стреса и го превръщаше в приятен на вид, макар и незабележим мъж. Спомняше си всички моменти, в които бе търсела извинение, за да прекара малко време в неговата компания. Трудно ѝ беше да повярва, че става дума за същия човек.
Тя си пое дъх и прекоси помещението.
— Капитан Холдън? Може ли за минутка?
— Малко съм зает сега. Възможно ли е да почака?
— Не — отвърна тя.
Холдън направи кисела гримаса, но изражението се мярна за миг и после изчезна.
— Добре. С какво мога да ви помогна?
Елви облиза устни, докато обмисляше откъде да започне. Нямаше никаква представа докъде се простират познанията на капитана по биология и реши, че ще е най-добре да започне отдалече.
— Капитане, вие сте много специален и много важен човек…
— Почакайте.
— Не, не, аз…
— Наистина. Спрете, доктор Окойе. Елви. От известно време усещам определено напрежение между нас, но досега се преструвах, че го няма. Игнорирах го. Вероятно не биваше да постъпвам така. Просто се надявах да отмине от само себе си, за да не се налага да го обсъждаме, но държа да знаете, че имам сериозна и задълбочена връзка, и макар моите родители да не са моногамни, аз съм такъв човек. Преди да продължим, нека да сте наясно, че между нас няма да се получи нищо. Не е заради вас. Вие сте красива, интелигентна жена и…
— Организмът, заради който ослепяваме — прекъсна го тя. — Вие имате имунитет към него. Нуждая се от кръвните ви проби. Може би и тъканни.
— Ще помогна с всичко, което ми е по силите, но вие разбирате, че…
— Затова сте специален. Имате имунитет. За това ви говорех.
Холдън млъкна с полуотворена уста и отпусна смутено ръце. В продължение на няколко конфузни секунди не можа да каже нищо. А после:
— Ох. Ох. Мислех, че вие…
— Очните прегледи на доктор Мъртън показаха…
— Защото аз си помислих… Е, съжалявам. Не съм разбрал правилно…
— Това беше. А напрежението, за което говорехте? Да, имаше леко напрежение. Но вече го няма — поклати глава Елви. — Няма и следа.
— Добре — кимна Холдън. Погледна я за миг и наклони глава. — Хм, това беше неловко.
— Още е.
— Какво ще кажете повече да не го обсъждаме?
— Мисля, че ще бъде чудесно — кимна Елви. — Но ще ни трябвате за кръвни изследвания.
— Разбира се. Да. Ще го направя.
— И тъй като зрението ми отслабва, ще се наложи да дойдете, за да ми прочетете някои резултати.