Холдън кимна и поседя няколко минути в уютното мълчание на споделената дружба. Механикът приключи с разглобяването на акумулаторите и подреди частите пред себе си. Здравите бяха от едната страна, повредените — от другата. Холдън знаеше, че ако му предложи помощ, само ще обърка нещата, но беше приятно да седи под навеса, далече от изплашените колонисти, които не искаха да си тръгват.
— Знаеш ли — рече по някое време, — ако зрението ти се влоши, ще трябва да те накарам да влезеш вътре. Независимо дали си приключил с това, или не.
— Е, поне можеш да опиташ — разсмя се Еймъс.
— Не спори с мен за това — настоя Холдън. — Моля те. Може ли поне за едно нещо да не се караме? Няма да те оставя тук да те отровят. Ако ослепееш, ще трябва да те нося.
— Сигурно ще е забавно — продължи да се смее Еймъс. — Най-вече, че ще си ти. Но не смятам да бъда трън в задника ти, капитане. Надявам се, че го знаеш.
— И тогава какво?
— Всички вътре имат същия шибан проблем. — Докато говореше, Еймъс се зае да сглобява акумулатор от запазените части. Пръстите му работеха чевръсто, сякаш изобщо не се налагаше да гледа. — Знаеш ли за какво ще говорят?
— За какво?
— Ами все същото. Олеле, ослепявам, гладен съм, не искам да ходя на групова терапия. Достатъчно ми е да ги послушам няколко минути и ще започна да раздавам юмруци само за да си осигуря малко покой.
Холдън приседна на един сандък и отпусна мократа си глава върху скръстените ръце.
— Зная. Аз също трудно ги понасям. Нервите ми са изопнати докрай.
— Изопнати са, защото си уморен — посочи Еймъс. — Непрестанно си повтаряш, че трябва да спасиш всички, и не си спал от два дена. Но не се оплаквай. Свикнал си да слушаш хленченето на другите. Благодарение на това печелиш голямата пара̀.
— Ние всички печелим еднакво.
— Тогава предполагам, че го правиш за чест и слава.
— Мразя те — озъби се Холдън.
— До довечера се надявам количката ти да е готова — каза Еймъс и затвори с щракане акумулатора.
— Благодаря — отвърна Холдън, изправи се с пъшкане и се повлече назад към кулата.
— За тебе винаги — подметна зад него Еймъс.
Терминалът на Холдън забръмча отново.
— Джим, къде си? — заговори Елви веднага щом той прие разговора. — Нужна ми е информацията…
— Идвам — увери я той. — Нали разбираш, че точно сега нося по няколко дини под всяка мишница. Но ще съм при теб до две минути.
Холдън прекъсна връзката и в този момент откъм входа на кулата се зададе Мъртри.
— Капитане — рече той.
— Господин Мъртри. Как вървят нещата при вас? Еймъс май използва добре нещата, които му носят.
— Той е добър монтьор — кимна началникът на охраната. — Пуснаха още доставки.
— Видях ги. Терминалът ми ги отбеляза на картата. Ще ви прехвърля координатите, за да пратите групата.
Докато прехвърляха данните, Мъртри призна:
— Изгубихме един човек.
— Кой?
— Паулсън. Един от моите шофьори. Червей е пропълзял в обувката му, без някой да види.
— Много съжалявам — въздъхна Холдън, докато се опитваше да си спомни кой беше Паулсън, но така и не успя да свърже името с лице.
— Глупава грешка — намръщи се Мъртри. Той въведе няколко бързи команди в терминала си. — Но не ви търсех за съчувствие. Само да ви уведомя, че хората ни се топят.
— Ясно — кимна Холдън. Беше изненадан, че липсата на състрадателност у Мъртри не го изненадваше.
— Уей ще поеме издирването на припасите.
— Тя как е със зрението? Колко време още ще може да се справя според вас?
— Вече е тръгнала — отвърна Мъртри с познатата си безрадостна усмивка. — Така че поне и този път.
— Страхотно. Предайте ѝ моите благодарности.
— Ще го направя. — Мъртри се престори, че не забелязва иронията му. — Но искам нещо от вас.
— Вие или РЛЕ?
— Смятайте го за едно и също на този етап. Сред товара трябва да има и строителни елементи. Искам да събера строителна група и да вдигнем малка къща, преди всички да сме ослепели.
— Това пък за какво ви е? Има толкова много друга работа, която не може да чака. Мисля, че точно сега строежите на къщи не са ни приоритет. Имаме си убежище — посочи той с пръст чуждоземната кула зад тях.
— Тези хора — заяви Мъртри — ядат моята храна, пият от водата ми и вземат моите лекарства. Моята група събира припасите и се занимава с издирване на останки от предишното селище. Надявам се, че това ви е известно? И щом това е така, не виждам какво им пречи да вдигнат няколко стени по моя молба.