— Затова ли ви трябвах?
— Те имат погрешното впечатление, че вие командвате. Струва ми се, че няма да е възпитано засега да ги поправям.
Холдън внезапно бе споходен от видението как изнася полуслепия Мъртри в средата на подгизналата от дъжд пустиня и го изоставя сред пълчища от червеи убийци.
— Нещо смешно ли казах? — попита Мъртри.
— Моя шегичка — рече Холдън с усмивка. — Трябва да присъствате там. Ще кажа на Керъл, че търсите доброволци.
Преди Мъртри да успее да възрази, Холдън се обърна и се отдалечи.
Вътрешността на кулата бе като кошер. Колонистите бързаха да приключат с подготовката за идващата нощ. Групата на Лусия попълваше запасите от питейна вода. Керъл предвождаше неколцина мъже и жени, обикалящи помещенията в търсене на промъкнали се червеи и запушващи дупките, които открият.
Холдън се изкачи по импровизираната рампа, вдигната от празни сандъци и контейнери, и се озова на третия етаж. В помещението, което оптимистично бяха нарекли лаборатория, той откри Елви, Файез и още един учен от РЛЕ, жена на име Судям, ако не грешеше.
— Кой е това? — Елви сръга Файез. — Джим ли е?
Файез го погледна слепешката.
— Най-сетне.
— Съжалявам, че закъснях, но Мъртри настояваше…
— Искам да дойдеш тук и да ми прочетеш това — прекъсна го Елви. Сочеше миниатюрното екранче на машината. Холдън се приближи и погледна дисплея, но не намери никакъв смисъл в символите там.
— Какво трябва да търся?
— Първо искам да намериш ОКБ. — Тя посочи екранчето. Там нямаше нищо, което да прилича на ОКБ.
— Добре — каза Холдън. — Ще пише ли ОКБ? Не виждам тук ОКБ.
Елви въздъхна и заговори бавно.
— Горе на екрана пише ли „резултати“?
— Не. Най-отгоре е написано „инструменти“. Това ли ти трябва?
— Погрешно меню. Натисни копчето за връщане. — Елви посочи основата на екрана. Холдън го натисна.
— А, сега се появи опцията „резултати“.
— Натисни я. Трябва да излезе таблица с обозначение ОКБ, ЕБ, ЛБ, хемоглобин, хематокрит, тромбоцити.
— Ей — възкликна Холдън щастливо. — Има ги всичките.
— Кажи ни какви са показателите.
Холдън ги прочете, а Елви си водеше бележки на терминала. Беше увеличила шрифта до такива размери, че Холдън го виждаше от мястото си в другия край на помещението.
— Върни назад и ни прочети кръвно-газовия анализ — нареди тя, когато приключиха. Отне им час, но накрая Холдън им предаде всички резултати, които искаха. Те решиха да му вземат още една кръвна проба, преди да го пуснат.
Когато приключиха, той се изправи до Елви, притиснал убоденото място с марля.
— Приближаваме ли се? — попита.
— Процесът не е лесен — отвърна тя. — Дори с достъпа до всички тези умове на Земята и Луната и компютъра на „Израел“. Търсим игла в сложен организъм.
— Колко време ни остава?
Елви наклони глава и светлината озари зениците ѝ. Холдън видя, че са позеленели.
— Почти никакво — рече тя. — Но ти трябва да поспиш. Изглеждаш изтощен.
— Кръвта ми ли ти го каза?
— Не си спал от два дена — засмя се тя. — Математиката ми го казва.
— Обещавам да се просна на леглото веднага щом намеря време.
Той се спусна по импровизираното стълбище на приземния етаж. Лусия преглеждаше едно от децата, осветявайки с фенерче очите му. Докато минаваше край нея, тя му се усмихна и кимна. Някой нададе изплашен вик, прекоси помещението с пръчка, на която се гърчеше червей, изскочи навън и го стъпка.
Небето бе пепелявосиво, дъждът пак се усилваше. На изток изръмжаха далечни гръмотевици, светкавиците бяха само отблясъци под облаците. Миришеше на озон и кал.
Холдън отново пое около кулата.
39.
Басиа
— Здрасти, тате! — рече от екрана Яцек. Гласът на момчето почти вибрираше от страх и изтощение.
— Здравей, сине — отвърна Басиа почти едновременно със записа. Яцек започна да разказва за червеите убийци, за светкавиците и за това какво е да живеят в руини на чуждоземци, като от време на време произнасяше по някоя успокоителна дума, в която Басиа разпознаваше намесата на Лусия. Той обясни подробно — пак под нейна диктовка — защо смята, че накрая всичко ще се оправи. Басиа гледаше записа на разговора със сина си за трети път. Когато свърши, той превключи на записа от разговора с Лусия и го изгледа за десети път.
Обмисляше дали да помоли Алекс да им се обади отново, за да запише нов разговор, но после реши, че ще е твърде егоистично от негова страна, и потисна импулса.