— Някога стрелял ли си с оръжие? — попита, след като приключи с описанието на скафандъра.
— Никога — призна Басиа. За миг пред очите му се мярна сцената с нападението на хората от РЛЕ. Ужасните огнестрелни рани по телата им. Изненаданите им лица, докато умираха. Очакваше отново да започне да му се гади, както тогава, но се чувстваше странно спокоен. — Веднъж съм държал. Но не натиснах спусъка.
— Това — посочи Алекс, стиснал масивен черен пистолет — е 7,5 мм полуавтоматичен пистолет. Двайсет и пет патрона в пълнителя. Стандартно въоръжение в марсианския флот. Осигурен срещу случайна употреба, така че ще те пратя с него.
— Ако изобщо вляза.
— Разбира се — усмихна се Алекс. — Тук нямаме стрелбище, за да се упражняваш, но можеш да го изпробваш празен, за да привикнеш с усещането. Честно казано, ако стигнеш там и се наложи да го използваш, за да се върнеш, спукана ти е работата.
— Тогава защо да го нося?
— Защото хората вършат нещата, които искаш от тях, когато насочиш оръжие.
— Ами нека да е празен тогава. — Басиа взе пистолета, за да изпробва тежестта му.
— Ако настояваш — съгласи се Алекс.
— Не. Покажи ми какво се прави. А после ще го заредим.
„За Фелсия. За нея мога да го направя.“
— Добре. — Алекс се зае с това.
Холдън се обади след няколко часа. Когато заговори, гласът му бе напрегнат, гневен.
— Тук Холдън. Мъртри отказва да се огъне и на сантиметър, неговата мамица. Приберете Наоми. Край.
— Еее — проточи Алекс и думата се превърна във въздишка. — Това е. Мисля, че вече официално не сме посредници.
Басиа кимна със стиснат юмрук и тялото му леко се завъртя. Алекс бе настоял да се научи да разглобява и сглобява пистолета. Басиа нямаше представа защо това е толкова важно, но въпреки това го изпълни.
— Сега какво? — попита той.
— Да се заемем с подготовката. Ще прегледам още веднъж чертежите на „Израел“. Не забравяй, това са само предварителни схеми, по време на експлоатация разположението на кораба търпи промени. Ще трябва да подготвиш резервни пунктове за проникване и напускане, в случай че някой е изолирал коридорите, които решиш да използваш.
— Имам добра памет — промърмори Басиа. Прозвуча като хвалба, но беше истина. Беше израсъл в коридори и проходи. Чувството му за ориентация бе отлично.
— Това ще помогне. После ще те облечем в скафандъра и аз ще те пусна навън. — Алекс замълча за малко. — Има един въпрос, който не сме обсъждали. Разполагам с достатъчно енергиен запас, за да те докарам дотам. И да подсигуря никой да не ти попречи. Но не мога да те вкарам вътре.
Басиа го изненада, като се разсмя.
— Нещо смешно? — повдигна вежди Алекс.
— Смешното е, че се притесняваш за единствената част от плана, в която действително ще знам какво да правя — отвърна Басиа. — Аз съм лицензиран вакуумен заварчик трети клас. Аз заварявам в космоса. Опитай се да ми намериш кораб, в който не мога да си пробия път. Само се опитай.
— Ами много добре. — Алекс се пресегна и го потупа леко по рамото. — Да се захващаме за работа.
Басиа се отдалечаваше бавно от „Росинант“. Вместо опростен вакуумен скафандър и въздушни бутилки той носеше марсианска олекотена бойна броня, истинско произведение на военното изкуство. Не крачеше по корпуса с магнитни обувки, а правеше половин километрови подскоци върху реактивна струя от сгъстен азот. Под краката му се въртеше Ил, гневен сив свят, обгърнат с облаци и озаряван постоянно от светкавици. Лусия и Яцек бяха долу, под това бушуващо атмосферно одеяло. Но той не можеше да им помогне с нищо. Затова ще помогне на едничкия човек, на когото може. Ще спаси Наоми от кораба на РЛЕ и тя ще спаси дъщеря му. Имаше доста пробойни в тази логика, за които той избягваше да мисли.
Басиа се приближаваше плавно към масивния обект от сив метал в мрака. „Едуард Израел“. Врагът.
— Добре ли си там? — попита Алекс по радиовръзката. Малките говорители на шлема придаваха тенекиено звучене на гласа му. Отзад се чуваше постоянно свистене.
— Добре съм. Всички индикатори в зелено. — Алекс му бе показал как да прелиства индикаторите на дисплея и Басиа ги проверяваше стриктно на всеки няколко минути.
— Сега ще започна да настоявам гневно за освобождаването на Наоми — продължи Алекс. — Ще прехвана „Израел“ с целеуказващ лазер и ще окъпя със заглушаващи сигнали и радиошум външните им датчици. Ще се постарая всичките им очи — или поне тези, които са останали — да са втренчени в „Роси“. Ще ти осигуря една-две минути, преди да осъзнаят, че си пробиваш път вътре.