И те всички щяха да умрат, защото той не можеше да направи нищичко.
Предната наблюдателна палуба бе пуста. Екраните, вградени в стените така, че да създават илюзията за прозорци, и показващи безбрежния космос, сега бяха изгасени. На един от тях се виждаше поясен, който изпълняваше някаква песен, но говореше твърде бързо, за да може да се разбере какво казва. Върху охранителната камера бе преметнато парче плат, носеше се слабата миризма на марихуана. Вероятно някой бе използвал мястото за среща и секс. Хейвлок дръпна плата от камерата. Всъщност, защо да не го правят? Като че ли щеше да има някакво значение след три седмици. Той включи един от външните екрани и го нагласи да показва планетата долу. Нова Тера, забулена в облаци. Без светлини, без градове, никакъв, дори най-малък знак за човешко присъствие. Планетата, която ги уби.
И въпреки това беше красива.
Ръчният му терминал изписука. Червената лента около иконата за повикване подсказваше, че разговорът е кодиран. Той усети, че адреналинът му се покачва още преди да потвърди връзката. Мъртри и Маруик вече разговаряха, когато се включи към тях.
— … много от тях и не ме е грижа да го разбера сега — говореше Маруик. По-скоро крещеше. Лицето на Мъртри бе гневно и презрително, но Хейвлок осъзна, че това е така, защото не гледа към камерата. Не можеше да я види.
— Какво става? — попита той.
— „Росинант“ се прицелва в нас — отвърна Маруик.
Хейвлок вече се носеше по коридора.
— Имат ли някакви искания?
— Подкрепени от заплахи — каза Маруик и разпери ръце.
— Това е малко преувеличено — възрази Мъртри. — Само рисуват с лазери по обшивката ви. А някакво безумно копеле дълбае около шлюза в централната секция.
— Готвят нахлуване? — изуми се Хейвлок. Не можа да скрие изненадата в гласа си. — Но кой? Какъв е смисълът?
— Точно сега причината едва ли ни интересува — отвърна Мъртри. — Най-важното е да се осигури безопасността на кораба.
Хейвлок се улови за една ръкохватка на кръстовището на два коридора, завъртя се с краката напред и се насочи към разклонението, водещо към неговата служба.
— Сър, при цялото ми уважение, вие знаете, че целта им е арестантката. Защо просто не им я предадем? Едва ли ще има някакво значение.
Мъртри наклони глава. Усмивката му бе тънка и жестока.
— Предлагаш да освободим саботьора?
— И без това скоро всички ще умрем — рече Хейвлок. И ето го — казано на глас. Единственото, за което мислеха всички. Всички, освен Мъртри.
— Да не си бил безсмъртен, преди да потеглим на път? — попита той със сух глас, заплашителен като гърмяща змия. — Защото, независимо дали смяташ да умреш идната седмица, или след седем десетилетия, все още има правила, които ще спазваме.
— Да, сър — отвърна Хейвлок в мига, когато стигна помещението. — Съжалявам, сър.
Чу се мелодичен сигнал, оповестяващ, че още някой се е включил в разговора. Главният инженер изглеждаше мрачен и навъсен.
— Докладвам по служба — каза той.
— Чакайте. Какво става тук? — попита Хейвлок.
— Привиках твоите доброволци — поясни Мъртри. — Ще ни трябват, щом ще охраняваме границата.
— Моите хора са готови — съобщи главният инженер. — Кажете ни само откъде ще проникнат тези копелдаци и ние ще ги посрещнем.
„О, божичко — въздъхна Хейвлок. — Този тип си мисли, че е екшън герой от филм. Каква ужасна идея.“
— Господин Хейвлок — обърна се към него Мъртри, — ще ви помоля да отворите шкафа с бойни муниции и да ги раздадете на доброволците.
— Сър, с цялото ми уважение — отвърна Хейвлок, — не мисля, че идеята е добра. Това не е игра на пейнтбол. Говорим за истинска стрелба. Рискуваме някой да пострада от приятелски огън…
Гласът на Мъртри бе студен и режещ.
— Да разбирам ли, господин Хейвлок, че толкова зле сте се справили с подготовката на тези хора, та смятате, че ще е по-безопасно да отвърнем на огъня с цветни топчета?
— Не, сър — завъртя глава Хейвлок. И за своя изненада добави: — Само смятам, че раздаването на бойни муниции на този етап е малко преждевременно. Мисля, че първо трябва да разузнаем положението, преди да ескалираме нещата.
— Това ли е професионалното ви мнение? — процеди Мъртри.
— Да, сър.
— А ако ти наредя да раздадеш на хората бойни патрони?
Наоми беше в килията, пъхнала пръсти през мрежата. Очите ѝ бяха изцъклени, сериозни. Хейвлок извърна глава встрани.