Мъртри въздъхна.
— Какво пък, няма да те поставя в положение да избираш — заяви той. — Главен инженер?
— Да, сър — отзова се мъжът.
— Прехвърлям ви моите лични кодове от системата за сигурност. С тях можете да вземете муниции от оръжейната. Разбрахте ли ме?
— О, да, сър — потвърди главният инженер. — Ще изрешетим тия копелета с такива дупки, та да виждате звездите през тях.
— Ще ви бъда благодарен — кимна Мъртри. — А сега, господа, бихте ли ме извинили.
Връзката беше прекъсната.
— Какво става? — попита Наоми. В гласа ѝ вече ги нямаше топлите нотки. Сега вече звучеше наистина уплашено. А може би и ядосано. Не можеше да определи. Хейвлок не отговори. Оръжейната беше в участъка на охранителната служба, не в станцията за вътрешна сигурност. Дори да бърза, няма да стигне там преди другите. А и да успее, какво ще им каже?
Имаше оръжие и тук, в шкафа. Може би ако се присъедини към тях, ще може да контролира положението.
— Хейвлок, какво става?
— Някой нахлува в кораба и готвим отбрана.
— „Барбапикола“ ли е?
— Не. „Росинант“.
— Значи идват за мен.
— Така предполагам.
Хейвлок извади пушката от шкафа.
— Ако е Алекс и го застреляш, няма да ви помагам — заяви Наоми. — Каквото и да се случи след това, ранен ли е, приключвам с вас. Дори да намеря начин да ви спася, ще ви оставя да изгорите.
Терминалът изписука. Повикване от планетата. Хейвлок го прие незабавно. На екрана се появи лицето на доктор Окойе, челото ѝ бе смръщено, тя местеше очи, сякаш търсеше нещо. В зениците ѝ се мяркаше нещо зелено, от което кожата на Хейвлок настръхна.
— Господин Хейвлок? Вие ли сте това?
— Докторе, боя се, че моментът не е подходящ.
— Вие ли координирате спусканията? Исках да проверя дали ще може да получим…
— Става ли въпрос за нещо, заради което ще умрат хора, ако не го уредим в следващите пет минути?
— Пет минути? Не.
— Тогава ще трябва да почака — изръмжа Хейвлок и прекъсна връзката. Въздушният шлюз в централния сектор бе най-близкият до ареста. Можеха да се устроят засади в съблекалнята, шлюза за аварийно разхерметизиране и пресечката с главния коридор. Той предполагаше, че главният инженер ще постави хората си на последните две места и ще пропусне съблекалнята. Би могъл да прати и двама души в ареста, като последна мярка. Но хората ще възразят. Всички ще искат да участват в екшъна. И ще имат бойни муниции. Зачуди се с какво ли разполага противникът. Енергоброня? Може би. Може би…
— Не е необходимо да го правим — обади се Наоми.
— И на мен не ми харесва, също като на теб, но така се случиха нещата.
— Говориш за това, сякаш е физичен закон. Сякаш не може да се избере нищо друго. Това е безумие. Те са тук заради мен. Пусни ме и ще си идат.
— Има си правила — отвърна Хейвлок, докато пъхаше патрони в магазина на пушката.
— Той каза така, нали? Това беше от него.
— Не зная за кого говориш — рече Хейвлок.
— За Мъртри. Големият началник. Онзи, когото слушаш за всичко. И му вярваш. Но сега не е моментът да го правиш отново. Защото той греши. Вероятно е грешал и няколко пъти по-рано.
— Не той е сега на огневата линия. Не мисля, че имаш право да се месиш.
— Ама че глупав късмет — въздъхна тя. — Ако не бяхте навън да си играете на войници, щях да обезвредя малката ви бомба и да се прибера, преди някой да разбере какво става.
— Какъв смисъл, ако те пусна? Какво ще спечелим? Този кораб ще падне на планетата. Никой не може да ни помогне. Не можеш да го промениш.
— Може би не — каза Наоми. — Но бих могла да се опитам. Вместо да избивам хора като вас.
Хейвлок стисна зъби. Пръстът му неволно се сви върху спусъка. Ще бъде толкова лесно. Завърта дулото към килията и стреля. Наоми ще отлети с гръб към стената.
Нямаше да го направи. Той усети как тялото му постепенно се отпуска и пулсът му се забавя. Тласна се към нея и въведе кода за отключване. Вратата изщрака.
— Да вървим тогава — подкани.
41.
Елви
Научната номенклатура открай време е трудоемко занимание. Назоваването на нови организми на Земята и дори из Слънчевата система е бавен и мъчителен процес и внезапният масивен приток на образци от Нова Тера вероятно щеше да задръсти научните издания за години напред. Не бяха само гущерите имитатори или насекомоподобните птици. Всяка бактерия тук бе нова. Всеки едноклетъчен организъм бе непознат. Досега на Земята се бяха сменили пет животински царства. Шест, ако се приеме за вярна хипотезата на Фитяни. Не можеше да очаква, че екосферата на Нова Тера ще е по-опростена.