— Така де — изсумтя Файез. — Нали за това дойдох на Нова Тера — за да открия едни гадинки, дето ме ослепяват.
— Отразената светлина носи много информация със себе си и организмите с тази информация се справят по-добре.
— Продължаваш да си неразбираема, Елви.
— Но не това е добрата страна. Холдън приема лекарства, които се насочват селективно към бързоделящи се тъкани. Скокливко е бързоделяща се тъкан.
— Кой е Скокливко?
— Организмът. Съсредоточи се сега. Това, че противораковите таблетки им въздействат, означава, че имат нещо като сензитивни органи близо до устата, работещи на ниво клетъчен дележ. Макар протеините да са коренно различни, изводът, до който стигат тези органи, е сходен. Това е най-голямото откритие, което сме правили, откакто дойдохме. Епохално. Къде е ръчният ми терминал? Трябва да съобщя на екипа на Луната. Те направо ще се побъркат.
Тя се надигна твърде бързо и се спъна във Файез. Той напъха терминала в ръката ѝ. Елви седна до него.
— Нали не подскачаш на място? — попита я той. — Защото звучиш, сякаш подскачаш.
— Това е най-важното нещо, което ми се е случвало в живота — продължи да нарежда Елви. — Направо летя.
— Значи ще можем да излекуваме очите си, така ли?
— Какво? О, да, вероятно. Няма да е трудно да синтезираме още противоракови средства. Само че при повечето от нас няма да се налага да ги приемаме постоянно, както го прави Холдън.
— Ти си единствената жена, която познавам и която е открила как да спаси тълпа изгладнели и обречени на слепота бежанци, включително и себе си, но е развълнувана само защото е извършила откритие в микробиологията.
— Трябва повече да излизаш — отвърна Елви. — Да се срещаш с хората. А и това все още е само хипотеза. Терминал, свържи ме с Мъртри.
Ръчният ѝ терминал избръмча за приета команда. Повей разклати найлоновата завеса. Звукът на вятъра сякаш се бе променил, както и шумът на дъжда. Нищо чудно в помещението да се прокрадват червеи убийци и никой от тях няма да го знае. Няма да ги види. Още нещо, за което трябваше да помоли Холдън. Но в този момент избръмча двойният сигнал за отказана връзка.
— Кой работи с доставките горе? — попита тя.
— Горе ли? Ами, Хейвлок, предполагам.
— Терминал, свържи ме с Хейвлок.
Ръчният терминал избръмча отново. Не беше сигурна дали този път е успял, или пак ще има отказ.
— Господин Хейвлок? Вие ли сте това?
— Докторе, боя се, че моментът не е подходящ.
— Вие ли координирате спусканията? Исках да проверя дали ще може да получим…
— Става ли въпрос за нещо, заради което ще умрат хора, ако не го уредим в следващите пет минути?
— Пет минути? Не.
— Тогава ще трябва да почака. — Ръчният терминал изписука за край на връзката.
— Ама това беше доста грубо — отбеляза Файез.
— Вероятно горе става нещо — предположи тя.
— Всички сме под стрес. Но не значи, че трябва да се държи по този начин.
Елви повдигна вежди и по навик кимна.
— Терминал, връзка с Холдън.
Този път последваха няколко сигнала и тя не знаеше дали не са съобщения за грешка. Когато чу гласа на Холдън, той звучеше сякаш е станало нещо страшно. Сякаш е пиян или болен.
— Елви? Какво има?
— Здравей — поздрави тя. — Не зная дали си зает точно сега и дали отговаряш за доставките от кораба, но ако имаш минутка, бих искала да…
Файез избра този момент да я прекъсне.
— Тя знае как да ни спаси от слепотата! — провикна се той.
Настъпи пауза. Холдън изсумтя. Представяше си как се надига уморено.
— Добре. Идвам веднага.
— Доведи и Лусия — помоли Елви. — Ако можеш да я откриеш.
— Мъртри ще бъде ли там?
— Той не отговаря на повикванията ми.
— Хм — изсумтя Холдън. — Това е добре. Май няма да ми се зарадва точно сега.
Лусия седеше до Елви и я държеше за ръката. Можеше да е проява на близост, но в действителност бе само жест, за да ѝ покаже, че е до нея и я слуша внимателно. Физически аналог на зрителен контакт. Холдън крачеше припряно из помещението.
Когато Елви приключи, Лусия цъкна тихо с език.
— Не зная как ще определим дозировката. Не искам да дам на хората толкова малко, че да не получим ефект.
— А какво ще кажете да подберем гледачи? — предложи Файез. — Десетина души, чието заболяване не е толкова напреднало. Първо тях ще натъпчем с лекарства. Те ще наглеждат останалите, докато пристигне новата пратка. Капитане?