Те се спогледаха.
— Шефът ни нареди да охраняваме пленничката.
Наоми се усмихна миловидно и незаплашително. Преструваше се доста добре.
— Добър план — кимна Хейвлок. — Ако ще идват някъде, ще е тук. Вие двамата заемете позиция, в случай че пробият отбраната. Когато я прибера някъде, където не могат да я намерят, ще се върна да ви помагам.
— Да, сър — рече вторият мъж и козирува с ръката, в която държеше пистолета. Хейвлок трепна. Тези хора не бяха свикнали да боравят с бойни патрони. Хейвлок стисна пушката и щракна със затвора.
— Госпожице Нагата — рече той. — Бъдете така добра.
— Разбрано, сър — отвърна тя смирено и се оттласна към вратата.
Той я последва, но се улови за рамката и се завъртя.
— Ако някой се приближи, първо поискайте да се идентифицира, преди да откриете стрелба, ясно? Не искам никой да пострада по погрешка.
— Тъй вярно, сър — отговори първият мъж. Вторият кимна. Хейвлок бе готов да заложи половината си заплата, че преди неговото предупреждение щяха да открият стрелба по всеки, който дръзне да прекоси коридора. Той постави оръжието си на предпазител и го метна на рамо.
Коридорите на „Израел“ по правило бяха тесни, а в тази част това бе още по-осезаемо. Колкото повече приближаваш външната стена, толкова по-тесни са пространствата. Тапицерията на стените омекотяваше шума на кораба. Множество кодови обозначения по облицовката указваха какви тръби и технически системи минават отдолу, вида на контролното табло и датата на последното сервизно обслужване. Предназначението на тапицерията и пяната под нея бе да предпази екипажа от внезапно сблъскване или неочаквана маневра. Но в момента го караше да си мисли за тапицирана килия.
Хейвлок кимна през рамо.
— Ако се случи нещо, не се връщай там без мен.
— Не съм си го и помисляла.
Продължиха нататък по коридора, Хейвлок водеше и ѝ даваше знаци с ръка да го следва. Тя не се придвижваше с тактическия инстинкт на човек, обучен да маневрира в тесни помещения, но беше схватлива и тиха, и се учеше бързо. Освен това притежаваше поясната грациозност за движение в безтегловност. Ако му бяха предоставили отряд от такива като нея, за две седмици щеше да ги обучи достатъчно, за да получат бойни муниции. Когато наближиха стената на главното разклонение, той ѝ посочи надвисналия отгоре корниз.
— Стой там — прошепна. — И се постарай да си невидима.
Наоми вдигна юмрук. Хейвлок продължи напред. На пресечката завари още двама от отряда, заели позиция, за която вероятно смятаха, че е добро прикритие. Единият наистина се бе справил умело, но ръцете на другия бяха изтеглени твърде напред. Ако се опита да се оттласне, няма да му стигне засилката.
— Господа — повика ги Хейвлок, когато изплува насред коридора. — Уолтърс и… Хонекер, нали?
— Да, сър — потвърди Хонекер.
— Каква е обстановката?
— Шефът ни нареди да пазим радиомълчание. Не иска да предупредим противника за нашия план. Оставихме Бойд и Мфуме при херметичната преграда. Появят ли се лошите, ще ги обсипят с куршуми.
— А кой е отвън?
— Отвън? — Хонекер завъртя объркано глава.
— Има ли хора със скафандри да охраняват другите шлюзове?
— Ей! — възкликна Хонекер. — Това е добра идея. Трябваше да се сетим.
— Но не сте.
— Не, сър, не сме.
— Е, добре… — поде Хейвлок и в този момент от другия край на коридора отекнаха автоматични изстрели. Двамата инженери се обърнаха и се подадоха зад ъгъла. Хонекер се придърпа твърде силно и се изстреля насред коридора. Ако някой се приближаваше, щеше да го види и да го гръмне, докато той размахва безпомощно ръце. Слушалката в ухото на Хейвлок изпука и оживя. Гласът на главния инженер звучеше сякаш празнува нечий рожден ден.
— Имаме контакт! Имаме контакт! Врагът се прикри в тоалетната до втори склад. Притиснахме го с огън!
Проехтяха нови изстрели, първо се чуха по радиото, частица от секундата след това и в коридора. Коенен взе да крещи на някого да се изтегля назад, сетне се сети, че връзката е включена и я прекъсна. Хейвлок се закачи с крак за една ръкохватка, пресегна се към Хонекер и го дръпна назад.
— Какво да правим? — попита Уолтърс. — Дали да се придвижим нататък? Или да облечем скафандри и да излезем навън, както ни казахте?
Докато клатеше глава, Хейвлок извади заредения електрошоков пистолет. Беше готов за употреба. Вторият, с намаления заряд, изгуби няколко секунди, докато потвърди статуса на готовност. Двамата мъже го гледаха в очакване да им подскаже какво да правят.