Мълчанието в ефира беше зловещо.
— Уолтърс? — повтори главният инженер.
Хейвлок улови Мфуме за китката я извъртя, като същевременно опря крак на стената, за да има опора. Мфуме нададе болезнен вик и отпусна хватката си върху пистолета достатъчно, за да може Хейвлок да го избие. Черният метален предмет полетя надолу по коридора, а Мфуме се опита да се освободи. Двамата се сборичкаха, но Хейвлок успя да се наведе, дръпна се надолу и откъсна Мфуме от стената. Инженерът извика отново и тогава Хейвлок стреля с шоковия пистолет. Мфуме отлетя назад, блъсна се в стената и увисна като кукла. Хейвлок опря единия си крак на ръба на преградата, а с другия се закрепи за ръкохватката.
— Нагата — извика задъхано. — Ще си имаме компания.
В другия край на коридора главният инженер изскочи иззад ъгъла, опря се в стената и откри хаотична стрелба.
— Прекрати огъня! — викна Хейвлок. — Един от хората ти е на открито. Прекрати огъня!
— Майната ти! — изрева Коенен. Хейвлок насочи пушката към него и натисна спусъка. Гуменият куршум попадна в хълбока на главния инженер и го завъртя във въздуха. Хейвлок прати втори изстрел в гърба му, тъкмо когато иззад ъгъла се показаха още трима инженери. Хейвлок ги простреля един по един, премести се от другата страна на преградата, преметна пушката отзад и извади шоковите пистолети. Единият беше с изпразнен заряд и той го хвърли. Погледна към инженерите. Във въздуха трептяха червеникави сфери. Някой от тях бе ранен, чуваха се стенания. Двама бяха пуснали оръжията си, другите двама — кървящият и Коенен, — сякаш изобщо не забелязваха присъствието на Хейвлок. Той ги приближи, изстреля един шоков заряд в по-близкия от тях, после доближи втория, ранения. Салваторе.
— Кемп — повика Хейвлок онзи в ъгъла.
— Ти ме простреля.
— С гумен куршум. Твоят колега гръмна Салваторе поради неумение. Трябва да го отведем в лазарета.
— Ти си предател! — кресна главният инженер и Хейвлок му пусна един електрошоков заряд.
— Ще ти взема пистолета и ще ти оставя Салваторе — рече на Кемп. — Помогни му да се добере до лазарета. Разбра ли ме?
— Да, сър — отвърна Кемп и кимна. — Госпожо.
— Всичко наред ли е? — попита Наоми.
— Нямаше да стигнем дотук. — Хейвлок сложи ръката на Кемп на рамото на Салваторе и тласна двамата по коридора. — Сигурен съм, че онези в ареста вече идват насам.
— Да изчезваме тогава.
— Това си мислех и аз.
В късия коридор пред тях, между ъгъла и шлюза, имаше херметична преграда към втория хангар, капак на пода за шахтата с кабели и вход за съблекалнята на главния шлюз. Тук бе тясно и претрупано със съоръжения. Тапицерията бе изрешетена от изстрелите. Един от куршумите бе пробил стената и бе попаднал в хидравличния тръбопровод. През отвора изтичаше хидравлична течност, която се полимеризираше почти веднага във въздуха — стотици микроскопични зеленикави топчета, които бързо побеляваха. Пробойната вероятно вече бе запушена от самата течност. Тоалетната бе стандартно изпълнение, толкова малка, че за да я използваш, трябва да опреш гръб на стената и колене на вратата. Не беше особено пригодна за прикритие по време на бой, а и тясната врата зееше отворена. В стените се виждаха дупки от куршуми.
— Добре — рече Хейвлок и в този момент отсреща отекна изстрел. Той бутна Наоми зад себе си и извика: — Спрете! Спрете! Наоми е тук, при мен!
— Дръпни се назад! — извика мъжки глас откъм тоалетната. Звучеше познато, но Хейвлок не можеше да се сети кому принадлежи. — Кълна се в Бог, че ще стрелям!
— Забелязах — промърмори Хейвлок.
— Басиа, всичко е наред — провикна се Наоми. — Аз съм.
Последва мълчание. Хейвлок се придвижи бавно напред, очаквайки всеки миг да стрелят срещу него. Но нямаше реакция. Мъжът, поклащащ се насред тоалетната, носеше марсианска броня, стандартно флотско изпълнение, вероятно произведена поне преди пет-шест години. Имаше черна коса, прошарена на слепоочията, и държеше в ръката си горелка. В другата бе пистолетът. Беше изцъклил очи и лицето му беше бледо. Дълга резка през кевлара на ребрата показваше къде го е остъргал куршум. Хейвлок вдигна лявата си ръка, но стисна електрошоковия пистолет с дясната.
— Добре — произнесе той. — Всичко е наред. Ние сме от един и същи отбор.
— Кой, по дяволите, си ти? — извика мъжът. — Ти си охранител. Онзи, дето я затвори.
— Бях — поправи го Хейвлок.
Наоми опря ръце на раменете му, оттласна се от него и се понесе към другия.