— Тръгваме си — рече тя. — Ще дойдеш ли с нас?
43.
Басиа
— Тръгваме си — рече тя. — Ще дойдеш ли с нас?
Внезапно Басиа се почувства засрамен. Всичко бе започнало толкова добре.
Беше успял да пробие отвор в контролното табло на шлюза с бързина, придобита от дългата практика. Композитната обшивка се оказа стара, послойна система, с каквито неведнъж бе работил на Ганимед, и веднага щом я разпозна, почувства нарастваща увереност. Прекоси късия коридор до склада и гардеробната, без да срещне никого, стиснал пистолета в ръка. Надяваше се, че оръжието в края на краищата няма да му потрябва. От другата страна на съблекалнята бе коридорът, опасващ десния борд и водещ до ареста. Беше се приближил на шейсет метра от целта си, без да се задейства алармата.
Първият признак, че нещата се объркват, бе плътният огън, който изригна изведнъж и сякаш отвсякъде. Оттогава се криеше в тясната тоалетна.
— Дойдох да те спася — рече той и веднага почувства колко глупаво звучат думите му.
— Благодаря ти — отвърна Наоми с усмивка.
— Да, а сега трябва да… — намеси се землянинът, но беше прекъснат от нов оглушителен залп. Куршумите отскачаха от стените на коридора, разкъсаха изолиращата пяна и парченца от нея полепнаха по хидравличната течност. Хейвлок бутна Наоми в тоалетната при Басиа и ги притисна към стената. Нови изстрели, един от които попадна в рамото на землянина и остави там дълбока следа.
— Аз съм Басиа — представи се той.
Землянинът се подаде през вратата, насочи тежката си пушка към коридора и натисна няколко пъти спусъка. Трясъкът бе оглушителен.
— Казвам се Хейвлок. Измъкнем ли се оттук, трябва бързо да изчезваме.
Преди Басиа да успее да отговори, Наоми дръпна пистолета от ръката му и го подаде на Хейвлок.
— Може да ти послужи.
— Не — завъртя глава мъжът и стреля още два пъти. — Без бойни патрони. Няма да избиваме тези идиоти, освен ако не е крайно наложително.
— Тогава какво? — попита тя.
Хейвлок извади няколко гилзи с топчести върхове и ги пъхна в магазина на пушката.
— Веднага щом се подам в коридора, вие двамата ще тръгнете колкото се може по-бързо към шлюза. — Той пъхна последния патрон и зареди пушката с шумно изщракване. — Басиа, ти си с броня, тъй че стой зад нея. Наоми, насочи се към съблекалнята. Вземи скафандър. Някой, който се облича бързо.
— Готови по твоя заповед — кимна Наоми и постави ръка на рамото му. Басиа вдигна свит юмрук.
— Тогава да започваме — каза Хейвлок, излетя в коридора и откри огън. Наоми го последва и сви в другата посока, към съблекалнята и шлюза, а Басиа зае позиция зад нея. Изминаха едва няколко метра, когато усети, че сякаш го удрят два пъти с чук в гърба.
— Удариха ме! — извика той. — Простреляха ме!
Наоми не забави.
— На лицевия дисплей изписано ли е предупреждение, че кървиш?
— Не.
— Тогава ще живееш. Затова е бронята.
— По-малко приказки — предупреди ги Хейвлок и побутна Басиа. — И повече действие.
Басиа дори не бе усетил, че е зад тях. Сподави един изплашен вик. На няколко метра отпред Наоми вече влизаше в съблекалнята. Басиа я последва. Тя измъкна чевръсто оранжев авариен скафандър и напъха крака в него. Хейвлок спря до вратата и пусна още няколко изстрела към коридора.
— Настрой на двайсет и седем нула-едно-пет — извика му той.
— Какво? — За Басиа думите бяха непонятни. Всичко, което се случваше през последните пет минути, бе като лош сън. Хора стреляха или му говореха неразбираеми неща. Усещането за покой и героизъм, с което бе потеглил на тази мисия, бе изчезнало напълно.
— Това е честотата, която използват охранителите — обясни Хейвлок. — Можеш да ги подслушваш. Сигналът не е кодиран. Защото — въздъхна той — те са само едни шибани аматьори.
Басиа откри менюто и настрои радиочестотата на 27.015.
— … веднага — произнесе непознат глас. Млад, мъжки, ядосан.
— Ясно е, щом отвръща на стрелбата — отвърна друг, по-стар. — Удари ме с два гумени куршума. Мисля, че ми счупи ребро.
— Така — каза Хейвлок и пусна още един изстрел. — Май не съжалявам за решението си. — Басиа не разбра на кого говори.
— Ще те застрелям в лицето, мръснико — закани се по-старият. Последва нов залп от куршуми, които обсипаха коридора.
— В момента стреляш предимно в кораба, шефе — подхвърли Хейвлок. Говореше със спокоен глас. Изглеждаше някак засрамен от неумелото поведение на своите бивши ученици. Басиа кой знае защо си спомни концепцията на бушидо, за която някой му бе разказвал, когато още работеше на Ганимед. Смяташе се, че умиротворението и спокойствието в поведението на воини, придържащи се към бушидо, се дължало на увереността им, че са вече мъртви. Хейвлок му напомняше за такъв воин.