— Кемп — обади се другият глас. — На позиция ли си?
— Облякохме скафандри и доближаваме авариен изход единайсет — отвърна някой, вероятно Кемп.
— Ускорете ход, искам да ги изпреварите.
— Ей, Кемп — повика го Хейвлок. — Не те ли пратих в лазарета със Салваторе? Нали не си го оставил да кърви някъде по коридорите?
— Не, сър — каза Кемп. — Някой ще го отведе там…
— Престани да говориш с него! — изрева гневният глас. — Той не е вече с нас!
Наоми нахлузваше скафандъра през раменете и Басиа се приближи да ѝ помогне. Хейвлок остана при вратата и от време на време стреляше в коридора.
— Намери ми кислородна бутилка — помоли Наоми и се зае да отваря вътрешната врата на шлюза. Басиа се огледа.
— Ей, Мфуме? — извика Хейвлок.
— Какво? — откликна нов глас.
— Хубаво си се сетил да активираш магнитните подметки, за да се закрепиш за пода. Но на тази позиция коляното ти стърчи в коридора. — Хейвлок стреля и някой нададе болезнен вик по радиото. — Видя ли?
Басиа откри шкаф, пълен с кислородни бутилки, и помогна на Наоми да свърже една със скафандъра. Той завъртя кранчето и след няколко секунди Наоми му показа вдигнатия си палец.
— Готови сме — съобщи тя на Хейвлок.
Мъжът пусна още няколко куршума и отстъпи назад към тях. Подаде пушката си на Наоми и тя я насочи към вратата, докато двамата мъже си поставяха шлемовете.
— Значи все пак ми даде оръжие? — подхвърли Наоми.
— Ще искам да ми го върнеш.
— Готови сме тук — обади се Кемп по радиото.
— Ей, момчета? — повика ги Хейвлок. — Не го правете. Почти не сме минавали бойни тактики в открития космос. Излезете ли отвън с бойни муниции, нещата ще загрубеят.
— Да, но шефът каза…
— Спрете да говорите с него! — викна възрастният глас, достатъчно силно, за да накара Басиа да свие болезнено устни. — По дяволите, хора!
— Коенен — обърна се към него Хейвлок. Гласът му бе леко променен от говорителите на шлема. — Говоря сериозно. Не пращай хората си навън. Някой може да пострада, дори да умре.
— Да бе — изсумтя главният инженер. — А ти си една поясна подлога и мръсен предател.
— Как са ребрата, шефе? — попита Хейвлок с усмивка в гласа. — Виждаш ли, сега постъпваш така, защото си заслепен от гняв. Не мислиш трезво. Ето защо не исках да ви раздавам бойни патрони.
Басиа нагласи реактивната раница, която бе оставил при шлюза. Наоми му подаде пушката и извади още две раници от шкафа. След минутка двамата с Хейвлок ги бяха пристегнали, а вътрешната врата се затваряше. Хейвлок взе пушката от Басиа и я преметна на ремък. Наоми активира цикъла.
— Знаеш ли — рече тя, — биха могли да блокират шлюза от мостика.
Сякаш в отговор на думите ѝ индикаторът на таблото се премести в червено и цикълът бе преустановен. Хейвлок въведе някакъв код на таблото и цикълът стартира отново.
— Не са имали време да променят охранителните кодове — обясни той.
— Охранителните кодове могат да отменят корабните операции? — учуди се Наоми.
— Добре дошла в корпоративната сигурност. Екипажът не е нищо повече от заблуден таксиметров шофьор. Отделите за сигурност са на пряко подчинение на компанията и защитават нейните интереси. Можем да отменим всичко, което си поискаме.
— Ето защо ви мразят толкова — посочи Басиа.
Въздушният шлюз приключи цикъла и външната врата се отвори. Хейвлок им даде знак да излязат.
— Сигурен ли си, че в момента не ме харесваш? — попита той. — Поне малко?
Звездата на Ил надзърташе зад извивката на планетата и визьорът на Басиа се затъмни, за да го предпази от ослепяване. Самата планета бе като разгневена топка от буреносни сивкави облаци. В далечината „Росинант“ проблясваше със зелени и червени навигационни светлини, маркиращи неговата позиция.
— И така — продължи Хейвлок. — Да не се бавим повече. Имат хора навън, вероятно от другата страна на кораба. Не могат да ни стигнат, но внимавайте за абордажните котви.
Наоми вече бе включила реактивната раница и се отдалечаваше от шлюза върху четири малки конуса от сгъстен газ.
— Алекс? Отвън сме.
— О, слава богу — въздъхна пилотът, напрежението в гласа му отслабна осезаемо. — Изгризах си ноктите от притеснение. Басиа с теб ли е?
— Аха — обади се Басиа. — Тук съм.
— Ще прибереш трима — съобщи Наоми. — Можеш да ни поемеш.
— Трима?