— Водим една заблудена душа.
— Заблудена душа? — Хейвлок едва сдържа смеха си. — Всъщност аз ви спасих задниците.
— Малко е сложно — добави Наоми.
Вече всички бяха напуснали шлюза. Върху лицевия дисплей на Басиа трепна и се раздвижи светеща точица. Алекс бе накарал „Росинант“ да поеме контрола над раниците им и да ги насочи към кораба. След няколко по-резки маневри „Росинант“ започна бавно да расте пред очите им.
— Радвам се, че Басиа се е справил — каза Алекс. — Безпокоях се да го пратя просто така.
— В края на краищата не се оказах чак толкова полезен — обади се Басиа и усети, че се изчервява от срам.
— Накара всички да гледат в погрешната посока — възрази Хейвлок. — Това бе доста полезно.
— Аха — рече Алекс. — Ние всички сме герои. Но в момента има четирима, които ви следват. Знаете ли за тях?
Върху дисплея на Басиа изникна малко квадратче. Вътре в него видя четирима души със скафандри и реактивни раници на фона на тъмния корпус на „Едуард Израел“. Без той да прави нищо, картината се уголеми, така че можеха да се различат оръжията в ръцете им. Алекс им пращаше изображение от телескопите на „Росинант“.
— Да, това са хората, които аз избрах и обучих — призна с въздишка Хейвлок. — Като погледна сега назад, осъзнавам, че идеята не беше добра.
— Искаш ли да се погрижа за тях? — попита Алекс.
— Тази „грижа“ означава ли да използваш късообхватните оръдия? — попита Хейвлок.
— А? Ами да.
— Тогава не. Тези хора са достатъчно глупави и зле подготвени, лесно е да ги разстрелваме от упор. Но иначе не са лоши момчета — обясни Хейвлок.
— Те обаче стрелят по вас — съобщи Алекс и изведнъж върху дисплея на Басиа се изрисуваха червени линии. — Накарах „Роси“ да проследи траекторията на куршумите.
Мисълта, че наоколо летят беззвучни, невидими и потенциално смъртоносни проектили, накара Басиа да настръхне. Червените линии на дисплея очевидно бяха по-разбираеми за Хейвлок, защото той каза:
— Не са дори близо до нас. Не знаят как да включат интегрираното целеприхващане на визьора и стрелят напосоки. Няма смисъл да отвръщаме на огъня.
— Наоми? — поиска мнението ѝ Алекс.
— Хейвлок е специалистът по тези неща — отвърна тя. — А и това са неговите хора.
— Разбрано — рече Алекс, но в гласа му се долавяше съмнение.
„Росинант“ продължаваше да расте и не след дълго Басиа вече можеше да различи индикаторните светлини на шлюза. Беше прекарал съвсем кратко време на този кораб, но вече го чувстваше като роден дом. Реактивната раница изстреля поредица от кратки струи, които го завъртяха с лице към „Израел“ и после започнаха да го забавят. Почти бяха стигнали.
— Момчета, терминът безоткатно оръжие е преувеличение. Той не означава, че няма такова нещо като откат — каза Хейвлок.
За Басиа това прозвуча като нови неразбираеми реплики, докато не погледна към видеото от „Росинант“. Един от четиримата им преследвачи се въртеше като обезумял в космоса и маневрираше трескаво с реактивната раница в опит да си възвърне контрола. Това обаче само влошаваше положението му, тъй като всеки нов изблик на газ от раницата добавяше ускорение към въртеливото му движение.
— Значи названието е неточно — отвърна мъжът на име Кемп.
— И ако бяхме стигнали до урока за тактически действия в безтегловност, щях да ви го обясня — продължи Хейвлок. — Освен това щях да ви науча как да използвате интегрирания софтуер за компенсиране, за да накарате реактивната раница да ви стабилизира след всеки изстрел.
— Май доста неща не си ни показвал — въздъхна Кемп.
— Да и сега, когато стреляте по мен, се чудя дали да съжалявам или не. Но междувременно ще ви помоля да се откажете. Дрейк е изгубил напълно контрол и се отдалечава от вас. Някой трябва да го спре, преди да е стигнал твърде далече.
— Ще ти се, нали? — намеси се онзи, когото Хейвлок бе нарекъл Коенен. — Да тръгнем да го гоним.
— Единствено искам — отвърна с натъжен глас Хейвлок — да не позволите Дрейк да се изгуби в космоса и да умре. Освен това се наложи да убедя пилота на кораба зад мен да не ви превръща в облак червена мъгла с отбранителните си оръдия. Но вие непрестанно ми затруднявате задачата.
— Не ни заплашвай…
— Идете да приберете Дрейк. Върнете го на кораба. Спрете стрелбата. Ако някой от тези ваши хаотични изстрели попадне случайно в целта, ще накарам кораба да отвърне на огъня.
Настъпи продължителна тишина. Червените линии върху дисплея на Басиа започнаха да изчезват една по една, докато накрая се изгубиха напълно. Реактивната раница изпусна една последна дълга струя и го завъртя. Външният люк на шлюза на „Росинант“ вече беше отворен и ги очакваше. Наоми първа влетя вътре, улови се за една ръкохватка и ги почака да я последват. Тъй като бе скрита от звездата на Ил, поляризацията на дисплея ѝ изчезна и синкавото сияние на шлема озари отвътре лицето ѝ. Басиа различи съвсем ясно широката ѝ усмивка.