— … незабавни действия. Това е поредната ескалация на обстановката. Ще трябва да обсъдим дали сме действали достатъчно сдържано, когато… — Мъртри млъкна, забелязал приближаващия се Холдън.
— Какво правите тук навън? — попита го Холдън. Мъртри също страдаше от слепота. Беше опасно да се скита наоколо. Земята бе изпъстрена с локви, а нарастващият брой червеи, които си пробиваха път към повърхността, караше Холдън да се чуди дали Ил не е само една голяма топка, натъпкана с отровни слузести гадини.
— Гледам си работата, капитане — отвърна Мъртри, без да поглежда към него.
— С което ми намеквате и аз да правя същото?
— Хубаво, че се разбираме тъй добре.
Двамата мъже постояха известно време един срещу друг. Високо над тях екипажите на двата кораба може би вече си разменяха изстрели. Те бяха врагове и същевременно не бяха. Някъде дълбоко в измъченото си от безсъница съзнание Холдън все още искаше да сключи мир с Мъртри и РЛЕ. Или поне не искаше смъртта на този човек да му тежи на съвестта.
— Опасно е навън — подхвърли той, като се стараеше да говори с тих и спокоен глас.
— Има ли значение вече? — попита Мъртри, стиснал челюст, та думите звучаха като изстрели. Гневът му пробуди слаба надежда у Холдън. Може би Наоми се беше измъкнала. Трябва да поговори с Алекс.
— Не мога да ви позволя да умрете по време на моята смяна — рече Холдън.
— Благодаря за загрижеността.
Беше толкова странно и нелепо да си разменят тези маловажни реплики и да заобикалят важния въпрос. И двамата знаеха какво се случва. Холдън имаше чувството, че играят покер и се преструват, че не могат да видят картите на противника.
— Ако желаете, ще ви помогна да се приберете вътре — предложи той.
— Имам недовършена работа тук — изтъкна Мъртри с бегла усмивка.
— Когато по-късно открием трупа ви, ще кажа на всички, че съм ви предупреждавал.
— Ако умра — каза Мъртри и този път усмивката му бе малко по-искрена, — ще оставя бележка, че вината не е ваша.
Той показа, че разговорът е свършил, като се обърна с гръб и зашепна в ръчния си терминал. Холдън се отдалечи и веднага потърси Алекс.
— Малко съм зает, капитане — бе отговорът на пилота.
— Кажи ми, че си зает със спасяването на Наоми и всичко върви гладко. Тя на кораба ли е?
Настъпи дълга пауза, после Алекс въздъхна пред микрофона.
— За онази част, относно спасяването на Наоми. Пратих Басиа.
Холдън се завъртя и погледна Мъртри. Шефът на охраната все още говореше по ръчния си терминал.
— Пратил си един арестант да спасява друг? Ако не се е получило, нищо чудно в този момент Мъртри да нарежда екзекуцията им.
— Не, не — побърза да го успокои Алекс. — В началото нещата наистина се объркаха, но като съдя по последните радиоразговори, Наоми се справя отлично. Всъщност, май вече е избягала и ще помогне и на Басиа.
Холдън не можа да сдържи смеха си. Мъртри завъртя глава и погледна слепешката към него, изненадан от веселото му настроение.
— Ами много добре. Те къде са сега?
— Всъщност, малко е объркано — отвърна Алекс. — Определено засичам Басиа вън от „Израел“. Но има и други скафандри.
— Не можеш ли… да попиташ?
— О, не. Басиа смени каналите и не остави предишния отворен. Този човек няма особен тактически опит. Надявам се някой от онези там да заговори, за да засека новите честоти.
Холдън погледна към Мъртри, който вероятно използваше връзката, за да координира преследването на Наоми. Помъчи се да овладее внезапния импулс да изтича при него, да го събори на земята, да вземе терминала и да попита какво, по дяволите, става горе.
А после престана да се бори.
Мъртри тъкмо се бе обърнал към него, озадачен от приближаващите се стъпки, когато Холдън дръпна терминала от ръцете му и го събори в калта.
— Остани долу, инак ще те налагам, докато изгубиш съзнание — изръмжа той. След това опря терминала на ухото си и рече: — Кой е на другия край на това нещо?
— Кой, по дяволите, говори? Къде е Мъртри?
— Стоя над него в момента — отвърна Холдън. — Така че, ако сте част от групата, която преследва Наоми Нагата, трябва да спрете.
Мъжът от другата страна каза:
— Връзката е компрометирана, превключваме на две-алфа. — После линията бе прекъсната. Някой явно бе запомнил нещо от тактическите занимания.
— Алекс — повика пилота Холдън. — Прекъснах командния им канал. Иди да прибереш нашите хора.
— Няма проблем, шефе. Ситуацията тук се изясни доста. Скоро ще прибера трима души.
— Кой е третият?