— Мъртъв ли е?
— Не е мъртъв — обади се Хейвлок.
Наоми въведе отменящ код за херметизация и люкът на мостика се отмести встрани. В помещението нахлу въздух. Ушите на Хейвлок изпукаха от промяната в налягането.
— Как е буксирът? — попита Басиа някъде зад него.
— Няма повреди по централната линия — докладва Алекс. — Изгубихме една от скобите, но мисля, че ще успея да компенсирам.
— Направи го — нареди Наоми и улови Хейвлок за рамото. В аптечката на стената имаше руло еластичен бинт и вакуумна клапа за рани. Наоми изпъна ръката му и притисна отвора на клапата към центъра на червената сфера.
— Алекс, какво виждаш там?
— Тъкмо проверявам. Аха. Имаме лека утечка от ремонтния цех. Корпусът на левия борд е доста нашарен. Повредени са датчици и късообхватните оръдия. Маневрените двигатели не реагират. Може изобщо да ги няма. Засегнати са и доста електрически кабели, но тъй като реакторът не работи, няма как да определим размера на щетите.
Клапата върху ръката на Хейвлок бе голяма колкото палеца му и имаше V-образна форма.
На местата, където кожата бе обелена, се виждаше белезникава тъкан. Очертанията на раната бяха почернели от изсмуканата от клапата кръв. Наоми омота отгоре абсорбираща марля и постави върху нея еластичния бинт. По косата ѝ имаше мънички капчици кръв.
— Как сме с движението? — попита тя.
— Мога да отида където поискам, стига да е обратно на часовниковата стрелка — отвърна Алекс. — Ако имаше док в радиус около година път оттук и работещ реактор, бих препоръчал незабавен ремонт.
— Ще преминем на резервния план. Как е „Барб“?
Басиа едва не включи по навик горелката. Наоми потупа Хейвлок по ранената ръка, за да го окуражи или успокои. После се обърна към шкафчетата и извади нагънат скафандър.
— Все още ни следва нагоре — съобщи Алекс. — Но започвам да се безпокоя за онази повредена ръкохватка.
— Ясно — рече Наоми. — Намали тягата до минимум. Да видим дали ще можем да я поставим отново.
Хейвлок нахлузи крачолите и заизвива тяло в скафандъра. Провери с машинални движения изолацията, привикнал да го прави след дългите години в космоса. Аптечката на скафандъра се задейства автоматично и му инжектира коктейл от противошокови средства. Сърцето му ускори ритъм, усети, че лицето му пламва.
— Добрата новина е, че им свършиха совалките — обади се Басиа. — Не могат да го направят още веднъж.
— Тогава какво ще направят? — попита Наоми. Трябваше да минат няколко секунди, преди Хейвлок да осъзнае, че се обръща към него.
Това бяха неговите хора. Маруик и Мъртри. Доброволците инженери. Хората от РЛЕ бяха изстреляли совалката по „Росинант“, опитвайки се да попречат на една цивилна спасителна операция. Странна и обезпокоителна мисъл. Беше прекарал немалка част от живота си да пази тези хора, да поддържа спокойствие в атмосферата на кораба по време на дългия полет, да не допуска външни и вътрешни заплахи. А те се бяха опитали да убият не само него, но и екипажа на „Росинант“, и „Барбапикола“. Най-лошото от всичко бе, че дори не беше изненадан.
— Наоми? Мисля, че имаме пробойна в торпедния апарат на левия борд. Трябва да се провери дали всичко е наред там. Обезопасителните механизми са доста сигурни, но винаги има опасност от възникване на пожар. Би било жалко да се взривим от собствените си торпеда.
— Прието — отвърна Наоми. — Тръгвам веднага. Басиа, ще можеш ли да се координираш с Алекс и да върнеш онази ръкохватка на мястото ѝ?
— Разбира се — увери я поясният. Същият, който бе участвал в заговор за убийството на служители от РЛЕ. И чиито ръце навярно бяха изцапани с кръвта на губернатор Трайинг. За миг очите им се срещнаха зад двата прозореца на лицевите стъкла. Басиа го гледаше сурово и навъсено и Хейвлок си помисли, че има и нещо друго. Люкът на шлюза се отвори, Басиа се пъхна вътре и люкът се спусна зад него.
— Хейвлок — повика го Наоми. — Искам да ми отговориш на въпроса.
— Кой въпрос?
— Какво ще направят сега?
Той поклати глава. Ръката го болеше. Цялата тази атака беше безсмислена, бе просто проява на злоба, сочеща пълно отчаяние. Ако Мъртри стоеше зад нея, единственото, за което го беше грижа, бе „Барбапикола“ да падне преди „Израел“. Ако пък идеята бе на доброволците? Може би се опитваха да им докажат, че не са се предали.
И в двата случая нямаше логика в действията им.
— Не зная — въздъхна той. — Но вероятно ще е лошо за всички.
46.