— Ами, той беше ужасно изморен. Изтощен. Изглежда, това оказваше ефект и върху психиката му.
— Ефект върху психиката, как по-точно? — попита Мъртри.
— Говореше несвързано — обясни Елви. — Шегуваше се за някакви чуждоземци, които го държали под телепатичен контрол, а сетне и за Чарлз Дикенс, който настоявал, че има начин да се изключи защитната мрежа. Опитах се да го накарам да поспи, но…
— Да разбирам ли, че той възнамерява да обезвреди някаква чуждоземна инсталация, действаща в момента на тази планета?
— Да. Искам да кажа — защо не?
— Не му е работа. Каза ли как смята да го направи?
— Не. Но не мисля, че имаше нещо вярно в твърденията му. Всичко това бяха само объркани бълнувания. Почти съм сигурна, че не осъзнаваше и наполовина какво прави.
— Спомена ли, че ще поеме на север?
Елви премигна, намръщи се и поклати глава.
Мъртри извади ръчния си терминал, чукна три пъти на екрана и ѝ го подаде. На екрана имаше карта на единствения континент на Ил с отбелязани две точки. Едната, досети се тя, бе доскорошното местоположение на Първо кацане. Тоест, където бяха сега. Втората бе на около три сантиметра встрани.
— Направих си труда да проследя сигнала на ръчния му терминал — поясни Мъртри. — Макар често да прекъсва, изглежда, Холдън се придвижва на север с приблизителна скорост двеста километра в час. Последното ми се стори много интересно.
Елви му върна терминала.
— Не ми каза нищо за това. Само спомена, че има да върши някаква работа. След това отиде да говори с Еймъс. Честно казано, изненадана съм, че може да управлява кола.
— Той не е с кола — възрази Мъртри. — Имаме само два транспортера, но и двата са тук, пък и единият от тях е без акумулатори.
— Не разбирам — обърка се Елви. — Тогава как…
— Пътува с двеста километра в час? — попита Мъртри. — Това ще е един от многото въпроси, на които бих искал да отговори. Благодаря ви за отделеното време, докторе.
Той кимна, обърна се и се отдалечи към изхода. Елви го изпрати с поглед, намръщи се. Дали Холдън не беше споменал още нещо? Не можеше да се сети. Защо всъщност не попитат Еймъс?
Тя откри едрия мъж отвън, при двата паркирани транспортера. Разглеждаше ги мрачно, скръстил ръце на гърдите. Имаше грозен белег на корема и татуировка на жена на сърцето. Единствената работеща кола се отдалечаваше бавно. Мъртри седеше на кормилото, Уей бе до него. Големите, пълни със силиконов гел колела, издаваха жвакащ звук, докато се въртяха в калта, но колата набираше скорост и подскачаше по неравната местност.
— Да не е имало доставка? — попита Елви.
— Не — поклати глава Еймъс.
— А ще има ли?
— Ако ще има, дано да е наблизо. Защото, ако не успея да поправя втората кола, няма с какво да приберем припасите.
— Ах — въздъхна тя. — Холдън каза ли нещо преди да тръгне?
— Каза — потвърди Еймъс, все още загледан към отдалечаващия се транспортер.
— Ставаше ли дума за заминаване на север?
— Не точно, но знаех, че ще отиде някъде, ако успее да накара Милър да ни върне реакторите.
— Милър? — попита Елви объркано.
— Да, но това е дълга история. Всъщност единственото, което искаше от мен капитанът, бе да се постарая онзи там — Еймъс кимна към колата — да не вземе пак да се държи арогантно и да изтребва хора.
— Тръгнал е след Холдън.
— Хм. Не зная дали това прави работата ми по-лесна или по-трудна.
Едрият мъж повдигна рамене и се върна при втората кола. Останките от няколко акумулатора бяха подредени прилежно върху разпънато платнище. Еймъс приклекна до тях и се зае да ги оглежда.
— Щеше да е много по-лесно, ако „Роси“ ми спусне нови акумулатори — измърмори той.
— И ти ли ще тръгнеш след Холдън?
— Холдън искаше от мен да не позволявам на Мъртри да стори зло някому. Сега той не е тук, а хорицата се справят доста добре. Така че ще е по-добре да тръгна след него, за да се погрижа и там да няма жертви.
Елви кимна и погледна на север. Транспортерът бе малка точка близо до хоризонта, хвърляща след себе си кални пръски. Не можеше да прецени колко бързо се придвижват, но беше сигурна, че скоро ще се скрият зад извивката на планетата.
— Ако поправиш колата, може ли да дойда с теб?
— Не.
— Наистина, нека дойда — настоя Елви и коленичи до него. — Ще ти трябва помощник там. Ако нещо се обърка. Представи си, че пак ослепееш? Или нещо те ужили? Познавам фауната на тази планета по-добре от всеки друг. Мога да ти помогна.