— Това ли са всичките припаси, докторе? — попита Еймъс.
— Би трябвало да ни стигнат.
— Добре тогава. Следя постоянно сигнала от терминала на капитана. Имаме гориво за около седмица и човекът, когото гоним, ни води с един ден.
— Ще ми се да имах слънчеви очила — оплака се тя. — И една пица.
— Гаден свят, докторе.
— Да тръгваме.
Транспортерът се стрелна напред, за миг гумите забуксуваха в калта, сетне зацепиха и колата отново подскочи. Дъждът ромолеше тихо върху предното стъкло и голямата чистачка отмяташе пръските настрани. Светът пред нея бе една голяма кална равнина. Тя погледна в ръчния терминал на Еймъс. Маршрутът към Джеймс Холдън водеше през горист район, покрай голямо пресноводно езеро и из лабиринт от каньони, възникнали в разрез с всякакви геологични постулати. Щеше да види този свят след сполетялото го бедствие, но все пак щеше да го види. Както и първите опити на природата да се възстанови от стихията.
— Спри — помоли тя. — Моля те, спри. Само за минутка.
— Ако ти се пишка, трябваше да го направиш, преди да тръгнем — изсумтя Еймъс, но въпреки това спря колата. Елви не можеше да чуе шума на електродвигателя, скрит от постоянния рев на ацетиленовия генератор. Отвори вратичката и се надвеси навън. Бяха изминали едва няколкостотин метра. Все още виждаше Файез, макар и като тъмно размазано петно. Видя, че тича към тях, като се оглежда за червеи убийци.
Той доближи колата и я погледна. Сега вече беше сигурна, че очите му са насълзени.
— Шансовете да не се върна са доста големи — рече Елви.
— Зная.
— Време е да тръгваме, докторе — намеси се Еймъс. — Не ми се ще това да се проточва дълго.
— Разбирам — кимна тя. Сведе глава. Сетне внезапно погледна Файез. — Ще се качиш ли?
— Какво да направи? — ахна Еймъс, а в същия миг Файез отвърна:
— Разбира се, че ще се кача.
Елви се присви на седалката и му направи място. Файез се притисна до нея и затвори вратата. Еймъс ги изгледа с вдигнати вежди. Елви му се усмихна и прехвърли ръката на Файез през рамото си.
— Не помня да е имало такава част от сделката, докторе — рече Еймъс.
— Смятай го за сватбено пътешествие — отвърна Елви. Тя усети, че Файез замира, после се притисна към нея.
Еймъс я изгледа продължително, после сви рамене.
— Важното е да сме с попътен вятър.
47.
Басиа
— Как е положението там вътре? — разнесе се гласът на Наоми в шлема на Басиа. Беше приятен, напевен глас. Звучеше добре дори през миниатюрните говорители. Басиа осъзна, че се е унесъл, и разтърси рязко глава. Един поглед към дисплея му показа, че кислородният запас се е смалил почти до нула, и той превключи на втората бутилка.
— Открих останалите пет дупки — докладва той. — Права беше. Две бяха зад пулта. Трудно беше да се видят отстрани. Но мисля, че на мостика няма повече.
— Следващият ще е ремонтният цех — каза тя. — Там има една пробойна. Вътре е тясно и претрупано. Има доста инструменти, които задръстват пространството.
— Ще се сместя — обеща Басиа, извади малък метален диск и се зае да заварява пробойната.
— Той е над хоризонта — обади се Алекс по общия канал.
Наоми, облечена в скафандър, също бе на мостика и координираше ремонтите работи, така че единственият начин да разговарят беше по радиото. Басиа искаше да попита кой е „той“, но вместо това продължи да заварява втората пробойна. Дребно мехурче нагорещен до червено метал се завъртя като мънисто във въздуха и се залепи на лицевото стъкло точно над лявото му око. Нямаше опасност да повреди скафандъра, но бе първият признак, че е уморен и започва да греши. Бавното въртене на „Росинант“ в края на буксирното въже караше свободно плаващите предмети да дрейфуват към стените. Не бива да го забравя.
— Не ни ли е оставил някакви подаръци? — попита Наоми, все още говореше за мистериозния „той“.
— Не — отвърна Алекс. — Всеки път, когато се разминаваме, го удрям с целеуказващия лазер. Като предупреждение.
— Близкообхватните оръдия са напълно извадени от строя, а торпедните апарати не работят — припомни му Наоми.
— Така е, но те не го знаят. Последното, което помнят, е как нарязах совалката им на суши-ролца с оръдията.
— Ще ми се да не го бяхме правили.
— Предпочиташ една голяма дупка пред множество дребни?
— Прав си — съгласи се Наоми. — Приключи ли там?