— Кога ще дойдат и как ще ги прехвърлим тук? — попита Хейвлок, говореше за бежанците от „Барбапикола“.
— След три часа. Ще трябва да слезеш долу и да ги ескортираш. Не зная в какво състояние са скафандрите им, но не очаквам много. Може би ще се наложи да им пратим няколко от нашите скафандри за работа отвън.
— Прието — кимна Хейвлок. Жест на землянин. Наклони главата напред, сетне назад. Движение, напълно невидимо в космически скафандър. Без да се замисли, Басиа стисна и повдигна юмрук, за да му покаже как се прави. Хейвлок не му обърна внимание.
Ала краткотрайното отвличане от проблемите помогна на ума му да излезе от омагьосания кръг и идеята, с която се бореше, най-сетне започна да се оформя.
— Защо не използваме акумулаторите на електромагнитното оръдие?
— Да използваме кое? — не разбра Хейвлок.
— Хм — погледна го Наоми. — Идеята не е глупава. Те са заредени догоре, нали?
— Докато реакторът работи, теглят енергия, за да поддържат максимален режим на готовност, а не сме стреляли с оръдието, за да ги разредим, откакто реакторът угасна — съобщи Алекс. — Само че те са на отделна система. Няма начин да се обърне потокът обратно без някои преустройства.
— Аз мога да го направя — заяви Басиа. — Кажете ми какво е нужно. Още сега ще презаредя скафандъра и горелката.
— Почакай — спря го Наоми. Беше пребледняла и местеше очи наляво-надясно сякаш четеше нещо във въздуха пред нея. — Почакай малко…
Хейвлок понечи да каже нещо, но Алекс го улови за ръката и поклати мълчаливо глава.
— Ще изтеглим запаса от енергомрежата на оръдието, ще го прехвърлим в главната мрежа и ще го използваме да загреем газ и да се придвижим — рече тя накрая.
— Точно така — съгласи се Алекс.
— Но със загуби на всяка стъпка. Доста неефективно е.
— Точно така — повтори Алекс.
— След като вече разполагаме с реактивна маса в системата, без да прехвърляме мощност — продължи тя. — Алекс, какво ускорение ще даде на кораба двукилограмов снаряд, движещ се с пет хиляди метра в секунда?
— Достатъчно — отвърна Алекс със зловеща усмивка, — за да се изисква да стреляме с оръдието само при включен главен двигател.
— Това ми прилича на реактивна тяга — промърмори Наоми и му се усмихна.
— Хм — намеси се Хейвлок, — корабът се върти леко след сблъсъка с останките на совалката, нали? Това няма ли да затрудни… ааа, прицела?
— Проблемът не е банален — призна Наоми. — Ще трябва да се уверим, че стреляме в точната милисекунда, когато двата кораба и кабелът се изравнят в права линия. Няма начин човек да го изчисли. Но „Роси“ ще го стори, ако му кажа какво се иска от него.
— „Барб“ не е ли на предполагаемия маршрут на полета? — попита Хейвлок.
— Така е — съгласи се Наоми с неизменно спокойния си глас. — Редът на действие ще е такъв: ще наклоним носа на „Роси“ надолу, докато се завъртим отвъд момента на изстрела, ще изстреляме снаряд, след това ще наклоним носа обратно, за да не позволим на кораба да изгуби контрол на новата ос на въртене. За щастие, поне тези маневрени двигатели работят.
— Струва ми се доста трудно — призна Басиа.
— Ами — погледна го Наоми с усмивка и му намигна. — Това ще е най-сложната навигационна програма, която някога съм въвеждала, но имам още два часа да го направя.
— Не зная за вас, хора, но аз нямам търпение да участвам в този план — заяви Алекс. — Така че, да се захващаме.
Басиа гледаше как часовникът отброява часовете и минутите до смъртта на дъщеря му.
Наоми седеше на своя пулт и тракаше с пръсти по клавиатурата. Символният речник, който използваше, за да програмира навигационната система на „Росинант“, му беше непонятен. Да я гледа, докато работи, бе като да слуша някого да говори на чужд език: осъзнаване за наличие на информация, без да се възприема значението ѝ. Но въпреки това не сваляше очи от нея, защото знаеше, че тя съставя програма, която може би ще върне часовника назад с безценни минути. Може би с часове. Но не и дни.
Алекс се бе качил обратно в пилотската. От време на време се свързваше по интеркома с Наоми, за да обсъдят подготовката, така че вероятно я следеше в компютъра. Искаше от нея да му обясни някои моменти или правеше предложения, но думите му бяха неразбираеми, също както символите върху екрана на Наоми.