Хейвлок бе слязъл в хангара да извади спасителните капсули и да ги премести при главния шлюз. Идеята с електромагнитното оръдие можеше и да не успее и следващата крачка бе да евакуират от „Барбапикола“ толкова хора, колкото „Росинант“ можеше да побере.
Всичко това бе само игра на отлагане. Ще се опитат да спасят „Барб“ с геройски изстрел на оръдието. Ако не се получи, ще спасят малка групичка, като ги преместят на „Росинант“, преди и той да падне от небето или да се превърне в метална кутия на смъртта, когато животоподдържащата система издъхне.
Но вършеха всичко това, без да задават въпроси. Бореха се и работеха, измисляха нови, още по-сложни планове, за да спечелят малко време. Басиа не се съмняваше, че биха положили същите усилия дори ако резултатът щеше да е само няколко минути. Никога преди не се бе замислял над тези неща. Изглеждаше като микрокосмос, в който е събрано всичко, присъщо на човешкия живот. Никой не живее вечно. Но човек се бори за всяка минута, която може да си осигури. Полага всестранни и неимоверни усилия. Това караше Басиа да се чувства едновременно тъжен и горд. Може би така се чувства войникът, когато се изправя да защити парче земя, което е сигурен, че никога няма да напусне жив. Когато е взел решение да се бие докрай, колкото и да е трудно.
Докато разглеждаше гневната кафеникава топка на Ил, която се въртеше на екрана, Басиа си помисли: „Ще ни убиеш, но няма да ти е лесно“. Пое си дълбоко дъх и едва се сдържа да не се тупне в гърдите.
— Добре ли си? — попита го Наоми, без да откъсва очи от екрана.
— Добре съм, добре. Ти как си?
— Почти свърших — отвърна тя. — Проблемът е, че ще получим доста голяма тяга, идваща по един вектор, но не по протежение на центъра на масата ни с прикачения кабел, а имаме маневрени двигатели само от трите страни на кораба. Така че трябва да минимизираме въртенето към левия борд. Но не можем да използваме предния десен двигател, за да противодейства на въртенето, тъй като въжето променя мястото на нашия център на тежестта. Доста забавна задачка, честно казано.
— Нямам представа какво означава всичко това — оплака се Басиа. — Ще се получи ли?
— Мисля, че ще стане. Алекс е съгласен. Започваме няколко минути след следващото завъртане. И тогава ще разберем.
— Страхотно — въздъхна Басиа.
Люкът на палубата се отвори и се затръшна, след като Хейвлок се измъкна на мостика. Беше сменил униформата на РЛЕ и бронята с широк сив комбинезон с изписано на гърдите „Росинант“. Хейвлок беше по-едър от Холдън, така че щом комбинезонът му висеше, вероятно бе принадлежал на Еймъс. Басиа си помисли, че може би не бива да носи дрехите на Еймъс, без да го попита.
— Аварийното оборудване е в шлюза — докладва Хейвлок зад гърба на Наоми. Тя не бе вдигнала глава, когато влезе. — Добавих и няколко реактивни раници, резервни кислородни бутилки и горелката на Басиа. Не можах да се сетя какво още може да ни потрябва.
— Благодаря, Димитри — каза Наоми.
— Димитри? — възкликна Басиа и повдигна вежди.
— Някакви проблеми? — стрелна го с очи Хейвлок. — Басиа не е ли женско име?
— Така се казваше баба ми, тя беше прочут в цялата Слънчева система физик. За мен е голяма чест да нося името ѝ. Аз съм първият ѝ внук.
— Вие двамата или млъкнете, или напуснете мостика — скастри ги Наоми. Тя чукна по микрофона и добави: — Алекс, готов ли си горе?
— Мисля, че да — отвърна Алекс с въздишка. — Само за момент, да наглася нещо тук…
— Може ли да го гледаме на големия екран? — намеси се Басиа. — Искам да видя какво ще стане.
Наоми не отговори, но тактическата карта на панорамния екран се смени с картина от телескопа. Образът се завъртя бавно около кафяво-сивата топка на Ил, мина през далечния сив корпус на „Барбапикола“ и накрая се спря на звездното небе.
— Липсва ми прозорецът — оплака се Наоми. — Хайде, готов ли си?
— Дааа — отвърна Алекс, като провлачи максимално думата. — Сега. Може да започваме.
— Стартирам — предупреди Наоми и чукна едно копче на екрана, но нищо не се случи. На големия екран панорамата продължаваше да се върти бавно и отново показа Ил. После изплува „Барбапикола“. Изведнъж, без предупреждение, „Росинант“ се наклони много напред и нещо избръмча силно в търбуха на кораба. В атмосферата на планетата се появи ярка огнена точка, която се разгоря, описвайки дъга. Басиа забеляза, че отсрещната стена се носи към него — бавно, но забележимо. Корабът се залюля отново, различни маневрени двигатели изригнаха в стакато от експлозии. Когато шумът и движението утихнаха, екранът бе стабилизиран върху „Барбапикола“.