— Върни се в кораба — извика Хейвлок.
— Ей сега. След минутка. Я да видя къде си… Ах! Ето те!
Котвата го удари по лявата ръка, гелът бликна навън и се втвърди в почти същата секунда. При първото дръпване той усети силна болка в десния крак. Но посоката на изтегляне бе такава, че безконтролното му въртене бързо бе овладяно. Червените точки на доброволците бяха толкова близо. Съществуваше реална опасност да уцелят Басиа. А все още им оставаха осем импровизирани ракети.
„Росинант“ подскочи. Снарядът остави светеща диря през горните слоеве на атмосферата. Нима бяха изминали само пет минути? Или бе пропуснал няколко изстрела? Или пък ги бе видял и забравил.
— Не ме тегли твърде бързо — предупреди Хейвлок. — После ще ти трябва доста голяма сила, за да ме спреш. Може да те съборя.
„Или да се блъсна в корпуса“ — помисли си, но не го каза.
— Бил съм повече време в безтегловност, отколкото в гравитация — отвърна Басиа с развеселен глас. — Не ми давай съвети.
Бавно въртящият се „Росинант“ се приближаваше, но заради собственото му премятане на Хейвлок му се струваше, че той и корабът се намират в два различни свята. Басиа беше тъмно петно на сивия керамично-метален фон. Дисплеят на Хейвлок го информира бодро, че кръвното му налягане е стабилизирано. Не знаеше, че е било нестабилно. Микроманеврените двигатели на скафандъра не работеха, но Басиа скочи да го пресрещне, преди да достигне корпуса, обгърна го в мечешка прегръдка и включи своите двигатели, за да забави сближаването му с кораба.
— Трябваше да останеш вътре — изпъшка Хейвлок, когато най-сетне лявата му магнитна подметка се залепи за корпуса.
— Тъкмо щях да ти кажа същото — каза Басиа. — Колко шрапнела си поел?
Хейвлок погледна ранения си крак за първи път. Скафандърът бе изпъстрен с петна от втвърден изолатор, дупките бяха поне десетина.
— Навярно всичките.
— Засичам бързо движещи се цели — съобщи Алекс.
Хейвлок се завъртя и вдигна пушката, готов да открие огън по ракетите, преди да ги достигнат, или да загине, докато го прави. Трябваха му няколко секунди, за да ги открие. Зелените точки не бяха насочени към тях. Те се спускаха надолу към планетата. Към „Барбапикола“.
— Добре — промърмори той. — Почакай.
— Мисля, че стрелят по вас — обади се Наоми. Хейвлок се опита да пристъпи, но кракът му бе парализиран от болка. Подскачането на „Росинант“ бе разстроило целеуказателя. Дисплеят потвърди прехващането на нова цел и той дръпна спусъка. Една от ракетите експлодира. Басиа се бе привел, опрял ръце и крака на корпуса и бълващ в предавателя потоци от ругатни. Хейвлок се опита да премести магнитните си подметки, но не можеше да ги накара да го слушат. „Роси“ подскочи.
— Екипажът на „Барб“ да се подготви — говореше Алекс. — Първият сблъсък след…
Ново ярко зарево бликна под тях. Хейвлок го почувства, вибрациите се бяха предали по въжето на „Роси“, за да преминат през обувките му. Алекс изстена по радиото.
— Добре — намеси се Наоми. — Това вече е проблем.
Под тях „Барбапикола“ бе започнал да се накланя.
Силата на експлозията бе достатъчна, за да му придаде малко скорост, да го завърти толкова леко, че в първия момент изглеждаше незначително. Почти. Но не съвсем. Мрежата на буксирното въже бе накъсана. Два от низовете все още се държаха, останалите, изглежда, се бяха откачили от скобите или бяха изтръгнати от заварките. Не знаеше със сигурност. Нова Тера изпълваше полезрението му надолу. Внезапно му се зави свят, имаше почти халюцинаторното усещане, че планетата е огромно чудовище, надигащо се от гигантски океан, за да го погълне.
— Алекс — рече Наоми. — Откачи въжето.
— Не! — изкрещя Басиа.
— Не реагира — докладва Алекс. — Изглежда, механизмът за разкачване е повреден.
„Роси“ подскочи и въжето се изопна.
— Прекратете огъня! — извика Басиа. — Спрете стрелбата с оръдието!
— Съжалявам — отвърна Алекс. — Беше на автоматичен режим. Вече го изключих.
— Отивам на „Барб“ — продължи Басиа. — Нося си горелката. Може би ще успея да направя нещо.
— Няма да се получи — възрази Наоми. — Просто го прережи. „Барбапикола“ е на почти десет градуса встрани от стабилната орбита, която държеше. И се премята.
— Няма да се връщам — заяви Басиа. — И няма да го прережа. Трябва да погледна.
— Нали не забравяш, че те стрелят по вас? — попита Наоми.
— Не ме е грижа — озъби се Басиа.
— Аз ще го прикривам — обеща Хейвлок. — Мога да го направя.
— А можеш ли да се движиш?
Хейвлок се консултира с дисплея. Натрошеният му крак бе обездвижен и под натиск, за да не кърви. Един от микродвигателите бе ударен от шрапнел. Въздухът в скафандъра имаше остър, неприятен мирис на топяща се пластмаса. Това едва ли беше добър признак.